Карл Май - Сатана и Юда

Взех лампата и осветих кухнята. Леглото пак се намираше върху дупката, а върху него беше изправена стълбата, и то толкова яко подпряна в тавана, че действително е било невъзможно да повдигнем капака.

— Добре сте се справили — похвалих я аз. — Ако не съществуваше каналът, можеше да киснем долу и до Второ пришествие. Отсега нататък ще ви охраняваме най-строго, за да нямате възможност да ни скроите друг такъв коварен номер. Емъри, ти оставаш тук, докато дойде някой да те смени, и няма да изпускаш из очи тази красива сеньора!

Англичанинът ме погледна донейде учудено. Обаче аз му дадох таен знак, от който трябваше да разбере, че преследвам строго определена цел. Еврейката проумя, че няма друг изход освен да се подчини. Когато й обърнах гръб, за да изляза, тя подигравателно извика подир мен:

— Благодаря ви, сеньор, че ме оставяте тук с този господин! Ако вместо него бяхте вие, нямаше да мога да го издържа. Но изпълнете сега обещанието, което ми дадохте!

— Какво обещание? — направих се на ударен и спрях.

— Щяхте да ми кажете накъде е избягал Джонатан и къде ще се срещна с него.

— Добре, ще удържа на думата си, имайте само още малко търпение!

Изкачих се на платформата и помолих Винету да дойде с мен при стария Мелтън. Трябваше да се изкатерим един етаж по-нависоко. След като това стана, взехме стълбата с нас, спуснахме я в отвора и слязохме по нея. Знаех къде бях оставил лампата и я запалих. Но преди още фитилът да се разгори както трябва, дочухме, че Мелтън не кротуваше. Масата, за която беше вързан, се движеше насам-натам.

Когато стана достатъчно светло, освободихме най-напред устата му. Той веднага изригна вулгарна ругатня.

— Значи правилно съм чул! Олд Шетърхенд и Винету!

— Да, не си се излъгал, мастър Мелтън — отвърнах аз. — Дойдохме тук единствено с намерението да ти докажем, че наистина сме ние.

— Да бяхте отишли да правите компания на дявола!

— Ако бяхме постъпили така, сега щяхме да седим в онзи камънак при брат ти, когото ти уби. Той беше сатана в истинския смисъл на тази дума. Ти му даде наградата, която заслужаваше, а скоро и самият ти ще си получиш твоята.

— Затваряй си плювалника! В подобно положение и дума не може да става за убийство. Когато се касае за живота ти, винаги мислиш най-напред за себе си.

— И тогава поваляш и убиваш собствения си брат, така ли? Знаеш ли как те нарече той?

— Как?

— Юда Искариотски. Същото име ти даде и Крюгер Бей, както и различни други хора. Изглежда, върховно удоволствие ти доставя да предаваш своите благодетели и да им се отплащаш с черна неблагодарност. Къде са парите, които задигна от брат си?

— Това не те засяга.

— Засяга ме и още как, защото те са собственост на законния наследник на стария Хънтър.

— Доведи ми го този наследник де!

— Би могло да се уреди.

— Да, би могло, ама не може — злорадо се изсмя той.

— Може, и то как! Мастър Фогел е свободен! Измъкнахме го от галерията, в чиито край го бяхте вързали за един кол.

— The devil! — извика негодникът, като започна да опъва ремъците си. — Кой ти издаде скривалището?

— Никой. Сам го намерих.

— Могли сте да минете единствено през жилището на Юдит! Какво стана с нея?

— Чувства се отлично.

— Ами Джонатан?

— И той е добре. Двамата се обичат толкова всеотдайно, че в най-скоро време ще ги венчаят при бесилката.

— Какво? Да не би и Джонатан да е заловен?

— Да не искаш участта му да е по-добра от твоята?

— Заловен, заловен! — простена той. А после като скръцна със зъби, продължи:

— А бяхте само четирима!

— Даже само трима, понеже пленихте един от нас.

— Пъкълът ви е помогнал, но парите няма да получите! Те са скрити толкова добре, че не бихте ги открили дори и с помощта на сатаната.

— Все ще ги намерим.

— Никога, никога! Но ти не си глупав и няма да искаш прекалено много. Приеми това, което вече ти предложихме чрез Юдит, иначе ще си останеш с празни ръце! Синът ми е скрил парите толкова добре, че е невъзможно да ги откриеш. А той единствен знае къде са.

— И ти също!

— Да, и аз!

— Ами Юдит?

— Не ми се вярва да й го е казал. Такива неща не са женска работа.

— О, любовта развързва езика!

— Това не е толкова съществено. Най-важното е, че ти нищо няма да намериш. И каква ще ти е ползата, ако ни заловиш и ни предадеш на полицията, а самият ти не получиш нищо?

— Действително тази мисъл не е кой знае колко утешителна.

— Добре тогава! Бъди разумен! Пусни ни и вземи предлаганите ти от нас пари! Изборът е твой. Или ще ни задържиш без да видиш и пукнат грош, или ще ни освободиш и ще напълниш джоба си с пари.