Карл Май - Сатана и Юда

— Нещо не ти ли направи по-особено впечатление?

— Не. Тя пак запали лампата, която ти беше изгасил.

— А не ти ли се стори, че се забавихме твърде дълго?

— Ами позабавихте се, но може би ви се е отворила някаква работа. Какво се случи всъщност? Сигурно някакъв таен път извежда навън от котловината и вие сте го открили.

— Така е. Красивата Юдит реши да ни скрои пъклен номер. Сега си мисли, че се намираме в капан и никак не бих се учудил, ако се опита да надхитри и теб.

Разказах му какво бяхме преживели, а после добавих:

— Сега ще се скрием. Убеден съм, че тя ти крои нещо и скоро ще се изкачи при теб, за да осъществи намеренията си. Любопитен съм да видя какво ще предприеме, за да те обезвреди.

Заедно с Винету и Фогел се отправихме към мястото, където бяха нахвърляни пушките на юмите. Подредихме ги в пирамиди и се настанихме зад тях, за да не ни забележи еврейката.

Наистина стана така, както си мислех. След известно време Юдит се изкачи по стълбата и се огледа за Емъри. Той стоеше на няколко метра от нея.

— Сеньор! — подвикна тя. — Предводителят на юмите трябва да се изкачи тук с още трима индианци и да дойде в жилището ми.

— По чие нареждане?

— На сеньор Шетърхенд. Той е долу при сеньор Мелтън.

— Защо Олд Шетърхенд изпраща тъкмо вас? Можеше и сам да дойде да ми го каже.

— Той не разполага с никакво време. Сеньорите имат да обсъждат много важни неща. Струва ми се, че разговарят за наследството.

— Че за какво са им тогава индианците?

— Не знам. Сеньор Шетърхенд ми нареди да ви кажа да побързате.

— Добре! Съобщете му, че индианците скоро ще дойдат!

Тя пак слезе долу. Емъри се приближи до нас и попита:

— Какво ли ни крои?

— Никак не е трудно да се отгатне. Тя си мисли, че сме й в ръцете, а сега иска да залови и теб. Накара те да повикаш юмите, за да ги придума да те пленят.

— Но каква цел преследва? Каква ще й е ползата, ако ни задържи тук?

— Голяма, много голяма! Ще изпрати вестоносец до нейния Джонатан и той ще се върне. Успеят ли да ни затворят тук, той печели играта.

— Но тогава тя би трябвало да знае къде се намира Джонатан.

— Естествено, че знае!

— Ех, де да можехме и ние да узнаем!

— Ще го научим с хитрост.

— Как?

— Като се представя за стария Мелтън.

— Нищо не разбирам! Сигурно е, че Юдит никога няма да те сбърка с него!

— Ще видиш, че ще ме вземе за бащата. Тя все още не знае, че той е пленен. На всяка цена ще иска да го уведоми къде е отишъл синът му. Точно от този случай ще се възползвам, за да го узная и аз.

— И все пак не проумявам как смяташ да го направиш.

— Ела да слезем долу! Любопитен съм да видя каква физиономия ще направи, когато се изправя пред нея. Най-напред й кажи, че искаш да говориш с мен!

Спуснахме се по стълбата и се ослушахме. Изглежда, тя се намираше в стаята, където висяха окачени вече споменатите дрехи. Емъри вървеше пръв, а аз го следвах, докато стигнахме до завесата.

После той я разтвори и влезе сам при еврейката.

— Вие ли сте, сеньор? — чух я да пита. — Очаквах индианците. Кога ще дойдат?

— Все още нищо не съм им казал.

— Защо? Сеньор Шетърхенд много бърза.

— Иска ми се преди това да поговоря с него. Къде е той?

— Оттатък, в другия край на жилището. Но защо не направите веднага това, което той иска от вас? Защо настоявате първо да разговаряте с него?

— Защото цялата работа ми се вижда малко подозрителна. За какво са му индианците? Нали може да разчита на мен и на Винету, който е при него?

— Не знам.

— Но аз искам да знам! Заведете ме при него!

— Не бива. Не желае никой да го безпокои.

— Никой да не го безпокои ли? Pshaw! Аз съм негов приятел и никога не го безпокоя, но индианците ще го безпокоят. И така, къде е той?

— Оттатък, в другия край на жилището, както вече ви казах.

— И не желаете да ме заведете при него, така ли?

— Не, защото ми забрани.

— Тогава отивам сам!

— Няма да го намерите!

— Веднага ще го намеря, веднага! Да ви го докажа ли?

— Да.

— Добре, сеньора! Ето ви го!

Той разтвори завесата, хвана ме за ръката и ме дръпна да вляза в помещението. Щом ме зърна, еврейката замръзна от уплаха.

— Както виждате, сеньора — казах аз, — не само че бързо ме намериха, но и самият аз бързо намирам изход от всяко положение. Едва-що ме бяхте затворили в подземния свят, и ето че само след броени минути съм пак тук горе, без да сте проявили добрината да ми спуснете стълбата. Във всеки случай се радвате да ме видите жив и здрав, нали?