Карл Май - Сатана и Юда

— Все още е съмнително дали изобщо ще се стигне до бой. Колко воини са ти необходими, за да охраняваш пленниците?

— Десет ще ми стигнат, тъй като всички са вързани.

— Вземи трийсет! На мен ще ми останат седемдесет.

— Но затова пък ти ще трябва да изпълниш най-трудната част от плана, и то като нямаш дори и една четвърт от хората, с които разполага Винету горе на платото.

— Достатъчни са ми. Ще се опитам по някакъв друг начин да заместя липсващите ми воини. Нужни са ми сто и седемдесет души. Вече имам седемдесет. Следователно ми трябват точно сто. Вместо тях ще използвам ей тази стара пощенска кола.

— Да не би да искаш да я употребиш като оръдие?

— Не като оръдие, а като стенобитна машина.

— Стенобитна машина? Та това е средновековно средство!

— Което обаче аз ще пренеса в най-новото време. Моята стенобойна машина ще оживее и няма да е само от мъртво дърво и желязо.

— Нищо не схващам.

— А е толкова просто! Разбираш, че се налага да вземем с нас пощенската кола, нали?

— Не, точно това не го разбирам. Как си мислиш, че ще можете да се придвижвате свободно, щом ще помъкнете с вас този стар сандък?!

— Слушай тогава! След като могольоните навлязат в клисурата, не бива да им даваме възможност да се върнат обратно. Следователно ще трябва да сме непосредствено по петите им. Но това не е безопасно, защото не е изключено изведнъж да се обърнат и да се нахвърлят срещу нас. В такъв случай колата ще ни помогне да се маскираме. Ако тя се появи зад могольоните, последните от тях ще ни помислят за техни воини.

— Вярно, хитро измислено! Но в цялата работа има една съществена пречка. Пощенската кола се придружаваше само от десет воини, а ти ще се появиш със седемдесет. Сигурно ще им се стори подозрително.

— О, не. Ти забрави петдесетте, които бяха с Мелтън и сега лежат тук пленени. Ще си помислят, че идват тъкмо те.

— Вярно! Петдесетте могольони са се натъкнали тук на десетимата с пощенската кола и са се присъединили към тях. В такъв случай разликата ще възлиза само на десетина души, което навярно няма да направи впечатление. Ами после какво ще става?

— Веднага ще чуеш.

Направих знак на втория вожд да се приближи и го помолих за следното:

— Свикай хората си и им кажи, че имам нужда от шест добри ездачи, които доброволно да се присъединят към мен за едно опасно начинание!

Той изпълни желанието ми и тогава заявиха съгласието си ни повече, ни по-малко от… всички воини. Обясних на Зоркото око и на хората му за какво ставаше въпрос с думите:

— Ще трябва да последваме могольоните с колата, за да ни помислят за свои хора и да можем веднага след тях да навлезем в клисурата. А когато стигнат горе на платото и разберат, че пред тях на непревземаеми позиции се намират вашите братя, те ще опитат да се върнат. Налага се на всяка цена да го предотвратим. Искам с помощта на пощенската кола да им отрежа пътя за отстъпление. Но за да се изкачим с нея по стръмното дере, ще е необходимо да впрегнем поне осем коня. Никой от вас не умее да кара такава кола. Затова самият аз ще седна на капрата, за да направлявам двата коня на ока. На всеки от предните шест коня ще язди по един ваш воин, за да го пришпорва. Озовем ли се близо по петите на могольоните, отначало те ще помислят тези шестима ездачи за свои съплеменници. Но по-късно, когато се приближим още повече до тях, можем да очакваме да ни разпознаят и да започнат да стрелят. И така, шестимата, яхнали конете пред колата, ще имат да изпълняват една много опасна задача. Ето защо ми се иска тези хора да са доброволци. Нека онзи, който все още има желание да участва в това начинание, да вдигне ръка!

И тогава всички ръце стремително полетяха нагоре.

— Сам виждаш, че между нас няма нито един страхливец — с горда усмивка каза предводителят им. — Щом Поразяващата ръка ще седи отпред на колата и ще рискува живота си, никой от нашите воини няма да иска да остане по-назад.

— Добре, тогава ще постъпим иначе! Шестимата воини, които са ми необходими, ще трябва да са отлични ездачи, защото важното е да изкачим клисурата в галоп и да предизвикаме сред яздещите пред нас могольони възможно по-голямо объркване. Аз не ви познавам, сигурно самите вие се познавате най-добре. Изберете ми шестимата най-способни и най-сигурни ездачи!

С тази работа се зае Зоркото око. А тя не бе лесна, понеже никой не биваше да се почувства обиден. Но ето че след съвсем кратко време той доведе шестимата, без другите да проявят недоволство. Както узнах, за мое задоволство, впряганите при ока коне, които бяха теглили пощенската кола до Бялата скала, се намираха все още тук. Ако се бях видял принуден да използвам за тази цел два полудиви индиански мустанги, може би те щяха да счупят ока. И без друго начинанието ни бе достатъчно опасно. За щастие хамутите бяха горе-долу в добро състояние. Шестте предни коня не се нуждаеха от оглавници и юзди. За всеки от тях бе достатъчно по едно ласо, което се връзваше от едната страна за ока, а от другата — за подкоремния колан.