Карл Май - Сатана и Юда

Отначало пътувахме по-бързо, за да стопим преднината на могольоните. Почти след два часа се натъкнахме на нашия съгледвач, който ни каза, че неприятелят се намирал приблизително на десетина минути път пред нас. Оттук нататък трябваше да се придвижваме със скоростта на преследваните могольони. Ако теренът беше равнинен, те непременно щяха да ни видят. Ала тъй като наоколо имаше планини, долини и «пътят» ни многократно се виеше, ние имахме възможност да останем скрити зад неприятеля.

След още четвърт час разузнавачът доведе един нихорас, на когото се беше натъкнал, и доложи:

— Този воин се беше скрил зад една скала, за да не бъде забелязан от враговете ни. Той ти носи вест от Винету.

— Какво ти е поръчал апачът да ми кажеш?

— Че всичко ще стане така, както си наредил — отвърна новодошлият индианец.

— Значи вашите воини са се скрили зад скалите, така ли?

— Да, а също и в гората почти до онова място, където клисурата излиза на платото.

— Ами конете ви?

— Остават зад възвишението. Там са на толкова скрито, че могольоните не могат да ги забележат.

— Това е добре. Но къде е твоят кон?

— Не го взех. Винету нареди така, понеже когато вървя пеша, не оставям ясно видими следи, а мога и по-лесно да се скрия.

— Значи си предполагал, че ще се появим по петите на могольоните, а?

— Вождът на апачите ни каза така. Спуснах се по клисурата и после предпазливо тръгнах срещу вас, за да ви пресрещна. Веднага щом зърнах могольоните, се скрих, а след като отминаха, продължих и вървях, докато се натъкнах на твоя съгледвач, в когото разпознах мой приятел.

— Къде се намира вождът на могольоните?

— Начело на своите хора.

— А колко имаме още да яздим, докато стигнем до клисурата?

— Половината от времето, което бледоликите наричат един час.

— Добре. Присъедини се към нашите воини! И пеша няма да ти е трудно да се движиш в крак с тях, понеже отсега нататък ще напредваме твърде бавно.

Колоната отново потегли. Теренът стана толкова благоприятен за нас, че имахме добрата възможност още повече да се приближим до могольоните. Нашият съгледвач избърза напред с коня си. Когато повторно се натъкнахме на него, той ни съобщи, че неприятелят бил само на някакви си пет минути пред нас. Пътят ни извиваше между хълмове и върхове и най-сетне разбрахме, че могольоните се намират на следващия завой. След като стигнахме до другия му край, планинските склонове се разтвориха пред нас и изведнъж откриха свободно пространство.

То не беше голямо. Отдясно и отляво имаше високи скали, а отсреща се издигаше много стръмният склон на планинско възвишение, обрасло с гъста гора. В подножието му, съвсем вдясно долу, където свършваше гората, забелязах зейналия отвор на тясната клисура, в който могольоните току-що навлизаха. Изчакахме, докато и последният от тях изчезна в него, и препуснахме по откритото място, за да спрем после за минута-две пред входа на клисурата.

Неприятелят ни се намираше вече в клопката. Горе на платото го очакваха нашите хора, а долу се намирахме ние. Бяхме достатъчно силни, за да направим невъзможно отстъплението на могольоните.

До този момент успехът на начинанието ни беше все още съмнителен. Ако нашите противници ни бяха забелязали зад себе си и своевременно се бяха втурнали срещу нас, числеността ни нямаше да се окаже достатъчно голяма, за да ги отблъснем. А дори и това да ни се беше удало, по-голямата част от тях щяха да имат възможност да ни се изплъзнат настрани. Разбира се, след като изоставят конете, понеже бягството им можеше да се осъществи единствено ако се изкачат по стръмните планински склонове. Но ето че сега те бяха навлезли между почти отвесните стени на клисурата, по които нямаше начин да се изкатерят, и затова бяха принудени да продължават напред.

Платото, на което предстоеше да бъдат обградени, имаше следната форма:

То представляваше триъгълник, чиято повърхност беше всъщност самата скала. Задната му страна беше продълговато скалисто възвишение, зад което се беше скрила част от нашите воини. С предната страна B е означена гората, където беше залегнала другата част от нихорасите. Тя се спускаше стръмно от платото надолу. Страната C представлява дълбокия каньон, а той бе естествена непреодолима пречка. При обозначеното с E място се намираше извеждащият на платото изход от клисурата, а при D пътят пак се спускаше надолу от другата страна на платото.

Разположеният нависоко триъгълник, който щеше да се окаже съдбоносен за могольоните, беше плътно обсаден от триста нихораси. Сто и петдесет бяха залегнали зад скалите на възвишението A. Ръководеше ги техният вожд. Другите сто и петдесет дебнеха в гората. Тяхното командване бе поверено на Винету. Планът ни се състоеше в следното: спокойно да оставим могольоните при E да се изкачат на платото и да продължат да яздят успоредно на каньона C, докато стигнат до изхода D. Но още преди да се доберат до него, аз трябва да съм се появил с моите нихораси при E. След това могольоните ще бъдат толкова плътно обкръжени, че ако искат да постъпят разумно, непременно трябва да се предадат. Ще се намират съвсем беззащитни на откритото плато, докато нихорасите ще да имат чудесно прикритие както зад скалите, тъй и в гората. За да ги прогонят оттам, могольоните ще се видят принудени да щурмуват едновременно в двете посоки, при което гибелта им ще е неизбежна. В случая трябваше да се има предвид и фактът, че на индианците и през ум не им минава да предприемат открито нападение.