Карл Май - Сатана и Юда

Приготовленията бяха извършени бързо и скоро колата стоеше готова за път със своите осем впрегнати животни. Емъри пристъпи до мен и с необичайно сериозен тон ми каза:

— Не може ли някой друг да седне на капрата? Нима точно ти трябва да се излагаш на неприятелските куршуми?

— Вероятно няма да се стреля кой знае колко много — отвърнах аз, — и както знаеш, не всеки куршум улучва.

— Кога мислиш да се върнеш?

— Надявам се, че до четири часа всичко ще се реши. Ако по някаква причина не ми е възможно да се върна дотогава, ще ти изпратя вестоносец.

— Направи го, Чарли! С най-голямо нетърпение ще очаквам пристигането му. И още нещо! Не рискувай прекалено много, стари мой приятелю Чарли! Знаеш, че тук се намират хора, които къде-къде предпочитат самите те да застанат срещу смъртта, отколкото да те видят теб с изцъклени очи. Обещаваш ми, нали?

Не беше лъжа, очите на славния англичанин се просълзиха, толкова силно беше привързан към мен! Но той си представяше далеч по-голяма опасността, срещу която бях тръгнал. Трогнат, аз му подадох ръка с думите:

— Благодаря ти за твоята загриженост, добри ми приятелю! Бъди сигурен, че няма слепешката да се втурна към гибел. Та нали става въпрос и за милионите в моя джоб!

— Ти наистина ли мислиш да вземеш парите със себе си в боя?

— Да. Гарантирам за тях. Не се тревожи! И farewell, [14] Сбогом, на добър час! — Б. пр. стари ловецо на лъвове!

След като се сбогувах с него, при мен дойде Марта. Тя ми каза:

— Правят се толкова очебийни приготовления, а и тук-там чувам по някоя дума, от която си вадя заключение, че имате намерение пак да тръгнете срещу някаква опасност.

— Не е така — отвърнах аз. — С вашата кола ще предприема пътуване до Платото на каньона. Това е всичко.

— Тогава с Божията помощ вървете! Тук ще остане един човек, чиито най-добри пожелания ще ви придружават по време на вашия път.

Все още бях зает с изработването на камшик за конете от кожени ремъци и неколкократно нагънатото ласо, което щеше да представлява гъвкавата му дръжка, когато Джонатан Мелтън изпрати един човек да ме извика. Трябвало спешно да разговаря с мен. Когато се приближих до него и го попитах какво иска, той ме изгледа мрачно и каза:

— Виждам, че се каниш да тръгнеш на път. Навярно отиваш да се биеш, а?

— Да.

— Парите в теб ли са?

— Защо питаш?

— Защото не бива да ги излагаш на опасността да бъдат унищожени!

— Щом са в мен, това няма да се случи!

— Ами! Аз ти казвам, че няма да се върнеш. Отиваш на сигурна смърт. Но ако ми обещаеш да ме пуснеш на свобода, ще те спася, като ти издам плана на могольоните.

— Тъй! Значи искаш да предадеш твоите приятели и съюзници! Това може да се очаква от теб, но няма да ти донесе полза, понеже този план ми е отдавна известен. Могольоните се канят да отидат до Мрачната долина, но ние сме се подготвили предварително да ги обградим с наши хора така, че никой да не успее да се измъкне. След няколко часа ще ти изпратя вестта за нашата победа.

— Тогава сядай в колата и карай, по дяволите!

Той ми обърна гръб и аз си тръгнах.

Довърших изработването на камшика. Пътуването ни можеше вече да започне. Тъй като две пушки ми бяха твърде много, оставих Мечкоубиеца на Емъри. Карабината «Хенри» преметнах през рамо и се качих на високата капра на пощенската кола. Дънкър ми подаде юздите. Шестте ездачи на по-предните коне се метнаха и старата пощенска бракма се понесе напред.

Конете на ока бяха привикнали да теглят кола, обаче другите — не. Те ту се втурваха напред, ту се опитваха да свърнат надясно или наляво. Те объркваха спокойните животни и отначало колата не беше теглена напред, а просто тласкана и подхвърляна насам-натам. Едва след като шестимата индианци започнаха правилно да използват своите юзди и бедра, неравномерните тласъци и подхвърлянето на колата престанаха, и движението й стана по-малко опасно. Но тъй като нямаше път и предните ездачи не умееха да избягват големите неравности и пречки на околния терен, въпреки всичко пътуването оставаше крайно неприятно и ние минавахме през места, където трябваше да съсредоточа цялото си внимание, за да предотвратя някое нещастие.

Нихорасите, които под надзора на Емъри трябваше да охраняват пленниците при Извора на сянката, останаха в нашия бивак. В индианска нишка другите последваха пощенската кола.

Не беше необходимо да знаем в каква посока се намираше Платото на каньона. Трябваше само да яздим по дирите на могольоните. До платото имаше три часа път. Налагаше се да карам колата така, че да догоним нашите противници малко преди да стигнат до клисурата. За да не се натъкнем на тях преждевременно, изпратих напред един конник, който получи задачата да наблюдава техния ариергард и да ни осведоми, в случай че се озовем твърде близо до него.