Карл Май - Сатана и Юда

Понеже вождът на могольоните яздеше начело, неговият кон пръв стъпи на платото. Там той спря за броени секунди, докато се огледа на всички страни. След като не забеляза нищо подозрително, продължи да язди нататък и хората му го последваха. Този човек бе толкова уверен в своя успех, а по тази причина и толкова непредпазлив, че не беше изпратил напред нито един от воините си, за да претърсят околностите за неприятели. Когато и последният от могольоните стъпи на платото, първите ездачи от колоната бяха стигнали вече до средата на страната C, покрай която зееше каньонът. Трябваше да ги оставим да яздят още две-три минути и тогава да им се покажем, но за съжаление вождът на нихорасите се оказа прекалено нетърпелив, за да изчака този момент. Той бе залегнал зад един голям камък на скалистото възвишение. Изгубил търпение, той вдигна пушката си, прицели се в предводителя на могольоните и стреля, но без да го улучи. Незабавно хората му се показаха от своите прикрития, нададоха бойния си вик и също изстреляха пушките си, ала без да постигнат по-голям успех от своя вожд, защото разстоянието до неприятеля бе все още твърде голямо. На Винету веднага му мина през ума, че скрилите се заедно с него в гората нихораси ще последват този лош пример и със силен глас, който проехтя надалече, извика:

— Не стреляйте още! Останете скрити в гората!

За него бе важно не само да предотврати прибързаното нападение, но преди всичко да избегне излишно кръвопролитие. Това беше и главното условие, поставено от нас, с което се бе съгласил вождът на нихорасите. Но за съжаление думите на Винету отидоха на вятъра. Неговите сто и петдесет нихораси изскочиха между дърветата и надавайки див боен вик, стреляха по могольоните. Мнозина от тях бяха улучени.

Вождът Силния вятър изплашено спря коня си. Видя, че скалистата височина пред него бе заета от противникови воини. Гората от лявата му страна гъмжеше от неприятели. Отдясно зееше дълбокият каньон. Ако още яздеха напред, щяха да се приближат до високата верига от скали, откъдето изстреляните по тях куршуми още не можеха да ги достигнат. Впрочем дотам имаше доста повече път, отколкото обратно до входа на клисурата, близо до който все още се намираше краят на индианската колона. Ето защо вождът светкавично обърна коня си, изправи се на стремената, с високо вдигната ръка направи знак на своите хора и им изкрещя:

— Връщайте се! Обградени сме! Бързо обратно в клисурата!

Разбира се, един Винету би постъпил по друг начин. Но уплахата от внезапното нападение на този толкова опасен терен бе отнела способността на Силния вятър спокойно да разсъждава. Той препусна обратно, а неговите хора го последваха. Това предизвика невъобразим хаос и объркана тълпа ездачи се втурна напред, за да се добере час по-скоро до клисурата. И точно в тази тълпа нихорасите започнаха да изпращат от гората куршум след куршум. Това си беше чисто масово убийство. Ето защо апачът изтича на открито и размахвайки високо карабината си, опита да възпре нихорасите, като извика:

— Не стреляйте! Винету ви заповядва!

За щастие неговото появяване оказа по-голямо въздействие от думите му преди малко. Стрелбата престана. Но последиците от прибързаното нападение не можеха вече да се предотвратят, защото могольоните стигнаха до клисурата и навлязоха в нея.

Какво ли трябваше да предприемат нихорасите, обсадили платото? Винету все още не знаеше дали съм пристигнал до долния край на клисурата. Тъкмо когато си задавал този въпрос, той забелязал, че бягството на враговете ни се забавило и накрая спряло. Те нямали възможност да продължат по-нататък, нито пък да се върнат, и всичко това си имаше своята причина.

Когато се появих с моите нихораси долу при първите дървета на гората, наредих да спрем за няколко минути. Наострих слух да доловя идващите от горе шумове, но нищо не чух. Тогава, подчинявайки се на подвикването ми, шестимата ездачи накараха впрегнатите коне да навлязат в клисурата и колата бе последвана от нашите воини. Развръзката беше съвсем близо. Как ли щяхме да пристигнем горе на платото?

Двете стени на тясната клисура бяха от глинести шисти. На места те се приближаваха толкова много една до друга, че оттам можеше да минат заедно само двама конника. Но това бяха най-тесните места. Следователно имаше необходимото пространство за колата. Но затова пък трудности ни създаваше натрошеният камънак, покрил земята. Често се срещаха и по-едри камъни, в които можеха да се строшат колелата. Налагаше се да ги отбягваме. Пътувахме нагоре с бърза стъпка и както забелязах малко по-късно, бяхме изминали около половината път, когато горе се разнесоха изстрели.