Карл Май - Сатана и Юда

— Тогава без да се бавят, могольоните ще яздят нагоре право към платото.

— Така е. Нападението ще бъде проведено точно според плана ни.

— И как мислиш, че ще протече всичко? Моят брат е виждал онази местност и затова нека ми каже своето мнение.

— Не ми се иска да убием нито един човек и ето защо нападението трябва да е изненадващо. Вождът язди с повече от триста воини на юг. Ако половин час по-късно се появим от тази посока, то останалите при колата хора в никакъв случай няма да ни вземат за врагове. Вероятно ще си помислят, че сме отряд от техните воини, които са били принудени да се върнат обратно. Едва след като разпознаят лицата ни, ще разберат заблудата си. Но ще е вече твърде късно.

— Моят брат е намерил вярното решение. Неговият план ще бъде приведен в изпълнение. Но какво ще правим после?

— От Извора на сянката до Платото на каньона, където ще се състои схватката, има три часа езда. Не ми се иска да вземаме с нас пленниците, които заловихме днес, както и онези, които ще ни паднат в ръцете утре рано сутринта. Нека всички те останат при Извора на сянката под достатъчно силна охрана. Тъй като ще се намират само на някакви си три часа път от нас, можем да сме сигурни, че няма къде да ни избягат. Оставим ли при тях четирийсет нихораси под ръководството на Емъри, то ще е все едно, че са ни пред очите.

— И тук ще се съглася с моя брат. Той възнамерява ли лично да участва в боя?

— Зависи от обстоятелствата. Нашата задача е да следваме по петите могольоните, които през клисурата ще тръгнат нагоре към платото и там ще ги вкараме в ръцете на очакващите ги нихораси. Трябва да го направим на всяка цена. А какво ще става после, зависи, както казах, единствено от обстоятелствата. Разбира се, най-много би ме зарадвало, ако могольоните сложат оръжие, без да се бият.

— Те ще постъпят така само ако не им останат съмнения, че всяка съпротива ще означава за тях сигурна смърт.

— Тогава просто ще трябва да им го докажем! Планът, който споделихме и с вожда на нихорасите, сигурно ще има този успех.

— А моят брат мисли ли, че действията на вожда ще са съобразени с предложенията ни?

— Да, така мисля. Би излязъл голям глупак, ако не постъпи по този начин.

— Въпреки всичко трябва да сме сигурни дали ще последва нашите указания. Няма ли да изпратиш при него някой вестоносец, за да го попита?

— Не, защото нямаме време. А и не е достатъчно да узнаем само дали вождът смята да се придържа към предложенията ни. Още по-важното е да разберем дали действително ще постъпва, съобразявайки се с тях.

— Значи имаш предвид нещо като надзор. Но в такъв случаи един от двама ни би трябвало да отиде при него.

— Точно това исках да кажа. Само ако ти или аз сме при него, ще успеем да го накараме да се откаже от безсмислено кръвопролитие.

Аз познавам лично двамата пленници, които трябва да освободим тук, и имам повече задължения от теб по уреждане на наследствените въпроси. Затова моето място е тук. А ти пък много по-отдавна си приятел на нихорасите и ето защо предлагам да се метнеш на коня и да отидеш при вожда им!

— Ти го каза и аз съм съгласен. Веднага тръгвам на път.

— Ще вземеш ли и младия воин, който се намира при нас?

— Да.

— Тогава ще те помоля да се погрижиш гората на платото да бъде заета от нагъсто поставени наши хора, а зад веригата от скали да има достатъчно голям брой воини на нихорасите. Тогава за могольоните няма да остане изход за спасение. Ако не се предадат, или ще бъдат застреляни като обграден дивеч, или пък ще бъдат подгонени и изтикани в дълбокия каньон, чието дъно ще се покрие със смазаните им тела.

— Можеш да си напълно сигурен, че ще направя всичко възможно, за да постигна мирен изход от това положение. Но ако могольоните не се съгласят с условията ни, няма как да им попреча да се втурнат в ръцете на сигурната смърт. Ти само ги подгони по клисурата нагоре към платото!

След като си разменихме още няколко забележки, апачът се метна на коня си. Нихорасът също възседна своето животно. После двамата потеглиха на път. Развръзката наближаваше.

Останах сам. Смуших коня си и най-напред се върнах малко назад, за да не бъда открит от могольоните след настъпването на утрото. Вързах коня си за забито в земята колче и легнах да поспя. Сложих длани под главата си и отправил поглед към небето, където ярките звезди отново се бяха появили и облаците се бяха разнесли на запад, аз си припомних всички мои преживелици от деня, в който за пръв път видях в Гуаймас убития Хари Мелтън. Колко грижи, тревоги и опасности изпълваха времето между онзи ден и настоящата вечер! Поуката от всичко, което бях преживял и препатил, се съдържаше в кратките, но значими думи: «Винаги пази съвестта си чиста!»