Карл Май - Сатана и Юда

— Защо мълчи моят брат? Защо не казва нищо? — настоятелно попитах.

Тогава той махна с ръка така, сякаш искаше да пропъди нещо от себе си и отвърна:

— Тъй като Поразяващата ръка е откровен към воините на нихорасите, то и аз ще бъда откровен и ще ти призная, че моят брат, вождът, ме посъветва да се подчинявам на теб, и на Винету.

— Тогава днес и утре ще спечелите две големи победи, без да жертвате воините си. Мъдростта е по-властна от грубата сила и милосърдието е по-могъщо от убийството.

— Съгласен ли е и Винету с теб? Аз трябва да се подчинявам и на него.

Тогава апачът ме подкрепи с думите:

— Онова, което каже или направи моят брат Шетърхенд, е все едно казано или направено от мен. Нека моите братя се споразумеят, но да не обсъждат повече нещата преди Олд Шетърхенд да е видял Дълбоката вода.

Несъмнено той имаше основателна причина, за да поиска това от нас. Ето защо аз замълчах. Впрочем, вече бях постигнал целта си — бях узнал в каква степен можеше да се очаква от нихорасите жестокост и в каква хуманност, естествено, доколкото е възможно да се използва понятието хуманност при воденето на бойни действия от червенокожи.

Дългата ни колона, проточила се в права линия, се придвижваше бързо напред по голата земя. Наоколо не се виждаше нито едно стръкче трева. Затова толкова по-голямо бе удивлението ми, когато внезапно пред нас изплува горичка, която, изглежда, имаше формата на елипса.

— Ей там е Дълбоката вода — обади се Винету, като посочи към дърветата.

— Намира се насред гората, така ли? — попитах аз.

— Да.

— Изглежда мястото наистина е било кратер на някогашен вулкан.

Приближавахме се на изток, но ето че Винету свърна настрани, за да заобиколим и да се доберем до горичката откъм юг.

— Защо е това заобикаляне? — попитах го.

— Защото могольоните ще се появят от север и не бива веднага да открият следите ни.

Странно беше, че откъм външната си страна гората започваше без никакъв преход от трева и храсталаци. В нея имаше просека. На мястото, където стигнахме до първите дървета, Винету слезе от коня и каза:

— Тази просека води до Дълбоката вода. Конете не бива да навлизат в нея, нито пък да остават при първите дървета. Нека десетина от нашите воини се върнат с тях на юг на такова разстояние, че да не могат да бъдат забелязани оттук. Там ще ни чакат, докато изпратим някого да ги повика.

Зоркото око избра десет воини, които да изпълнят тази задача.

Останалите навлязоха в просеката.

Скоро видях езеро с кръгла форма, което имаше диаметър от около четирийсет метра. Водата му беше прозрачна като кристал. Повърхността му се намираше на пет-шест метра под нас. Около водата имаше широк пръстен, обрасъл с трева, откъдето към нас се издигаше полегат склон. Горе имаше зелена широка ивица, която опасваше гората откъм вътрешната й страна. Всичко това много приличаше на супник с двоен ръб, който бе пълен с вода само до долния си ръб. И горе, и долу цялата трева бе здравата изпогазена. Винету обърна внимание на този факт и попита:

— Знае ли моят брат кой е изпотъпкал така тревата?

— Разбира се, че е бил Силния вятър с могольоните си.

— А кога ли си е отишъл?

Внимателно огледах тревата.

— Преди малко повече от час.

— Правилно. Пристигнахме съвсем навреме, защото и пред нас, и зад нас има могольони. Тук непременно трябва да заловим онези, които идват подир нас. Нека моят брат Шетърхенд реши по какъв начин ще стане това!

Задачата ни бе толкова лесна, че и дете можеше да я реши. От само себе си се разбираше, че когато могольоните на Джонатан Мелтън се появят, първо ще напоят конете си. Затова щяха да се спуснат с тях при водата, където беше вторият пръстен зелена трева. Озоват ли се веднъж долу, те няма да виждат какво става над високия пет-шест метра горен ръб. Ако се скрием в горичката, докато те пристигнат, и спокойно изчакаме да заведат конете си долу при езерото на водопой, тогава е достатъчно да пристъпим напред, да се покажем над горния ръб и да насочим пушките си към тях. В такъв случай те са в ръцете ни. Ето защо казах следното на втория вожд на нихорасите, застанал до мен и Винету:

— Моят брат е смел воин, но днес храбростта му няма да бъде поставена на изпитание. Моля те да наредиш на хората си да образуват верига около езерото. После нека всеки воин се оттегли от мястото си назад в гората и се прикрие там до появяването на могольоните. Те ще отведат конете си Долу при водата. Вероятно тогава ще се покажа между дърветата, но нашите воини все още ще трябва да останат скрити. Щом вдигна ръка, те ще се покажат, ще залегнат на горния ръб на езерото и ще насочат пушките си надолу към неприятеля. Но не бива да стрелят преди да съм дал съответната заповед. А и тогава ще стрелят само по онези врагове, които се целят с оръжията си към тях. Съгласен ли си?