Карл Май - Сатана и Юда

Тогава той се върна обратно, седна на земята и се загледа тъпо във водата. След малко пак стана, вдигна един камък, който лежеше наблизо, и после отново седна в тревата. Какво ли искаше да прави с камъка? Не можах да намеря отговор на този въпрос. Дали мислеше да го хвърли по нас, за да се защити? Смешно!

Мелтън седя така, докато всички юми и всички могольони бяха вързани. Тогава Емъри пристъпи до него и ме попита:

— Този негодник също ще бъде вързан, нали?

— Естествено.

— Ами ако окаже съпротива?

— Ще го повалиш, като го удариш с приклада. После ще се подчини.

Мелтън светкавично скочи на крака, отстъпи няколко крачки назад и извика:

— Какво, да се оставя да ме вържат ли?

— Да, мастър. Така наредих и едва ли ще стане иначе. Не се ли подчиниш, малко ще те позашеметим. Един хубав удар ще свърши бързо тази работа. А след като пак дойдеш на себе си, ще бъдеш вече вързан.

— Могольоните ще ме освободят.

— Я не си въобразявай подобни неща! Четиристотин напълно готови нихораси чакат, за да ги посрещнат. А тук при мен виждаш сто ваши противници в тила ви.

— Всичко това е твое дело, сатана такъв! — изсъска той. — Какво ще правиш с мен?

— Ще те предадем на полицията, която отдавна копнее за теб.

— Къде е баща ми?

— И той е вече на път за там.

— Взели сте му парите, нали?

— Те са у мистър Фогел, комуто принадлежат.

— Бъди хиляди пъти проклет!

Той изкрещя тези думи с глас, който премина във фалцет. После направи две крачки към водата, сякаш се канеше да се хвърли в езерото, но след това бързо отстъпи назад, рязко смъкна чантата си от рамото, където висеше на ремък, отвори я, пъхна вътре камъка, пак я затвори и с отчаян подигравателен кикот я метна надалеч във водата и тя незабавно потъна. Юдит нададе пронизителен писък, закри лицето си с длани и простена:

— Отидоха парите, загубени са! Загубени завинаги! Тя се втурна като побесняла надолу, приближи се до него и изкрещя в лицето му:

— Страхливец! Мошеник! Тези пари бяха и мои! Имах дял в тях!

Сега всичко е безвъзвратно загубено!

— Да, загубено… загубено! — повтори той някак занесено.

— Те бяха колкото моя, толкова и твоя собственост. Ти ми обеща част от тях. Това беше цената на моето сърце! Да не би да си мислиш, че щях да те обичам без тези пари? И да вземеш да ги хвърлиш в езерото, нищожество такова, жалък смотаняк, не…!

Тя го хвана за ръцете и започна да го разтърсва. Тогава той я отблъсна и извика:

— Махни се от мен, змия такава! Ти непрекъснато ме тласкаше към гибел. Де да не те бях последвал до твоето пуебло! Тогава щях да имам всичко, за което копнееше сърцето ми. А сега съм пленник… пленник!

— Пада ти се! Сега, след като ме измами с парите, аз те мразя!

Радвам се, че си задържан, и ще изпадна в безумна радост, когато узная, че палачът, чуваш ли, пала…

Юдит не можа да продължи. Той здраво я стисна с ръка за гърлото и изпаднал в безумна ярост, закрещя:

— Говориш ми за палача, за моята смърт, а? Преди да ми вържат ръцете ще съм те изпратил на оня свят! Върви по дяволите, сатанинска жено! Върви в ада, откъдето си дошла!

С всички сили той я блъсна в бездънното езеро, после се надвеси от брега над водата и като умопобъркан изкрещя подир падналото тяло:

— Там долу е чантата! Потърси я! Нали ти я обещах! Вземи си я сега!

Затичах се надолу, за да скоча подир жената, но Винету ме изпревари и се хвърли във водата. След броени секунди той се появи на повърхността заедно с нея. Няколко индианци протегнаха ръце, за да му помогнат. Мелтън ме беше сграбчил за ръката и в този момент ми изсъска:

— Преследваше ме, за да ми вземеш парите. Нали така, сър?

— Да — отвърнах му най-спокойно.

— Тогава скачай във водата и си ги извади от езерото! Там ги хвърлих.

— Не е вярно!

— Не е вярно ли? Сър, та те бяха в чантата, която преди малко изчезна във водата. Ти знаеш ли какво означава това? Човек жертва заради тях съвестта си, душеспасението си. Погазва законите. Прави всичко възможно, за да се докопа до богатство. И след като е успял, му се налага да се крие в дивата пустош, където не може да му се радва и да го използва, търчи подир някаква пропаднала фуста, която е готова да подели с теб парите, но не и угризенията на съвестта. А накрая вземеш, че ги хвърлиш във водата, за да не ги дадеш другиму! Знаеш ли, сър, какво означава това?

Тази сцена беше много жалка. Отърсих се от негодника, помолих Емъри да се разпореди да го вържат и отидох до мястото, където лежеше Юдит. Тя беше само припаднала. Невъзможно бе да е мъртва, защото бе останала съвсем кратко време под водата. Взех ръката й, за да опипам пулса. Той биеше бавно и слабо, но все пак добре се усещаше. Беше жива. Оставих я да лежи и се залових с други необходими работи.