Карл Май - Сатана и Юда

— Да не би това да си ти?

— Не. С мен е свършено! Знам, че моята игра свърши. Няколко пъти успях да ти избягам, ставаше все по-трудно и по-трудно. Знам, че за мен няма повече надежда.

— Страхливец! — изсъска Юдит.

— Млък! — сопна й се той. — Ако не те бях срещнал, сега положението ми щеше да е съвсем друго. Но все още имам една утеха и една радост. Бях принуден да се откажа от плячката си, ала тя няма да падне в ръцете на друг човек.

— Не се ли лъжеш? — попитах го аз.

— Да се лъжа ли? Pshaw! Та не видя ли, че хвърлих милионите в езерото?

— Но дали заграбените от теб пари наистина се намираха в черната кожена чанта, която носеше през рамо?

— Ами да! Сега най-спокойно мога да ти го призная, понеже парите изчезнаха и никой няма да ги получи!

— Не е вярно. Те не са на дъното на езерото.

— Че къде са тогава?

— Тук, в джоба ми.

При тези думи аз се потупах по гърдите.

— Ами! Я не ме карай да ти се смея! Искаш само да ме ядосаш, но не си мисли, че ще успееш!

— Ще успея. Парите са в мен!

— Я ми ги покажи тогава!

— Добре! Познат ли ти е този портфейл? Извадих въпросния предмет и го поднесох пред очите му. Щом погледът му падна върху него, Мелтън трепна.

— По дяволите! Та това е… това е…

— … твоят портфейл — допълних аз.

— Не! Невъзможно е! — изкрещя той. — Този портфейл само прилича на моя. Няма да ме измамиш!

— Сега ще ти докажа, че говоря истината.

Отворих портфейла и му показах съдържанието на всяко отделение. Той видя, че действително ставаше въпрос за портфейла с милионите. И ръцете, и краката му бяха вързани, но въпреки всичко с един мощен тласък той успя да се надигне до кръста, ала веднага пак се строполи по гръб. При това не преставаше да крещи като умопобъркан:

— Той е! Моят портфейл! Това са моите милиони! О, ти, сатана, ти хилядократен сатана! Как попаднаха тези пари в ръцете ти?

Не успях да му отговоря, понеже и Юдит се присъедини към виковете му. Фактът да видят милионите спасени, и то в моите ръце, съвсем ги извади от равновесие. Те вече не крещяха, а ревяха. С претъркаляне се приближиха до мен, със свободните пръсти на вързаните си ръце ме хванаха за краката. Жената пискливо извика:

— Върни ни парите, върни ни ги! Дай ги, крадецо, разбойнико, подлецо! Дай ни ги!

Тази сцена бе направо отвратителна! Двамата не се държаха като хора. Отблъснах ги с крака от себе си, но те непрекъснато се опитваха с търкаляне да се доближат до мен и най-сетне се видях принуден да наредя да ги вържат така, че да не могат да се помръднат от мястото си. Лицето на Мелтън имаше неописуем израз. Очите му бяха изскочили от орбитите си и силно кръвясали. Той ревеше като диво животно. Не ми се щеше повече да го гледам и се отдалечих, за да приготвя коня си за предстоящата езда. Но когато се метнах на седлото, Мелтън ми извика да отида при него.

Така и направих. В погледа му се четеше най-люта омраза, ала той си наложи да се обърне към мен със спокоен тон.

— Сър, откъде взе портфейла? Кога ти попадна в ръцете?

— В нощта преди тръгването ти от Бялата скала. Докато седеше при вожда, за да обсъждате похода срещу нихорасите, аз ви подслушах. Спуснах се, плувайки по реката, и така се озовах в средата на лагера ви. Вашата непредпазливост много ми помогна.

— Но би трябвало да си влизал в моя вигвам!

— Естествено! Внимателно претърсих чантата ти и измъкнах ценното й съдържание.

— О, сатана! Как ми се ще да можех да те разкъсам на хиляди парчета!

При тези думи той като бесен задърпа ремъците си, опитвайки се да ги скъса.

— Мастър, я не се мъчи! Тези ремъци са много здрави. Преди малко ти каза, че никой няма да получи милионите. Обаче все пак някой ще ги получи и този някой са законните им наследници.

— Дано сатаната те погуби! Вярвах, че портфейлът ми е на сигурно място и през последните дни изобщо не проверявах съдържанието на кожената чанта. Освен парите имаше ли други неща?

— Да, ако не се лъжа — писма.

— Прочете ли ги вече?

— Не, те са собственост на наследниците.

— — Хиляди проклятия! Слушай, сър, какво ще ти кажа! Значи парите са все още тук, а и аз съм още тук! Не си мисли, че са завинаги в ръцете ти! След като видях портфейла, нямам намерение да се отказвам от играта. Става дума за милиони, разбираш ли, за милиони, и затова ще се боря до последния си дъх!

— Ами бори се тогава, мистър Мелтън, бори се срещу когото искаш! Никак няма да ти е лесно, а и ние ще се погрижим да нямаш възможност за нови героични дела. Прав си. Наистина става дума за милиони. Най-сетне те са в ръцете ми, а и теб те спипах. Обещавам ти, че няма да изпусна повече нито тях, нито теб.