Карл Май - Сатана и Юда

Най-напред трябваше да се уведомят нихорасите, че сме пленили могольоните. Затова изпратих един от съгледвачите да отнесе тази вест на вожда си. Много настоятелно му втълпих в главата да не допуска могольоните да го забележат. Те се намираха на път за Извора на сянката и той трябваше да се погрижи да не оставя видими следи, защото ако враговете ги откриеха, щяха да се породят подозрения.

Освен това страшно ми се искаше да узная дали могольоните са взели със себе си двамата пленници, или са ги оставили при Бялата скала. Сигурно щях да го разбера от тяхната диря. Край Дълбоката вода нямахме възможност да я разчетем безпогрешно, понеже цялата земя наоколо бе силно изпотъпкана. Затова заедно с Винету решихме да обиколим около храсталака. И наистина! Откъм западната му страна (а ние бяхме дошли откъм източната) открихме следите на колата. Там тя беше спирала. От отпечатъците наоколо разбрахме, че конете са били разпрегнати, за да ги заведат на водопой. По-нататък дирята обикаляше около въпросното място, за да се слее отново с широката следа, оставена от потеглилите на път могольони.

Фактът, че те бяха взели със себе си певицата и адвоката, издаваше тяхното убеждение в успеха на похода им срещу нихорасите. Като поклати замислено глава, Винету обърна внимание на това обстоятелство с думите:

— Сигурно Силния вятър е твърдо уверен в своята победа, иначе едва ли щеше да помъкне със себе си двамата бледолики. Но защо изобщо ги е взел? Те могат само да му пречат. И тъй като от това няма никаква полза, може би е искал да предотврати някоя беля.

— Имаш предвид, че е възможно да избягат?

— Да. Вождът е повел със себе си всички воини, на които може да се разчита, и е оставил в индианското село само старците, жените, момчетата и момичетата. Ала тези хора не стават за пазачи на пленници. Колко лесно биха могли да избягат!

— Наистина това е единствената близка до ума причина, но даже и нея не мога да приема като чак толкова важно основание, понеже ако влачат със себе си тежката кола с нейните пътници, това неминуемо ще им донесе главоболия, забавяне и различни пречки. Ако пленниците са с него, то вождът ще трябва да отдели хора, които ден и нощ да бдят над тях. А ако бяха останали в лагера при Бялата скала заедно с няколко воини, щяха да се намират под сигурна охрана и вождът щеше да има пълна свобода на придвижване и действие по време на бойния си поход.

— Моят брат каза верни неща, но споменатата причина е наистина единствената, която може да си представи човек, макар да не е особено умно да се постъпва по този начин.

— Към всичко друго се прибавя и теренът, по който са принудени да минат могольоните. Помисли си само за тясната клисура, която извежда горе на Платото на каньона и после пак се спуска от другата му страна! Как могат да минат оттам с колата?

— Може би знаят много добре какъв е пътят и си мислят, че колата ще премине все някак.

— Тогава те са извънредно непредпазливи хора. Когато се каниш да нападнеш вражеско племе, редно е да разбереш какви са пътищата, които ти се налага да използваш. Както ми описа онези местности, те няма да могат да стигнат с колата кой знае колко по-далеч от Извора на сянката. Тази нощ ще бивакуват там. Не мислиш ли, че е необходимо да ги подслушаме!

— Естествено.

— Но това ще може да стане само под прикритието на нощта.

— Вярно е, че човек се приближава достатъчно само в мрака, но ще е по-добре, ако тръгна подир тях още през деня. Нека моят брат Шарли ме последва по-късно и направи така, че да пристигне там по мръкнало.

— Добре. Как и къде ще се срещнем?

— Ти беше вече при извора и знаеш къде е. Ще тръгна да те посрещна на около десет пушечни изстрела от извора. Там ще те чакам. Стигнеш ли приблизително на такова разстояние, ще накараш твоя Мечкоубиец да проговори. Аз ще ти отговоря с моята Сребърна карабина. Ние добре познаваме гласовете на пушките си и лесно ще се намерим.

— Чудесно! После няма да се връщаме пак тук, а?

— Няма. Нашите ще трябва да ни последват. Нека тръгнат с пленниците още през нощта и да направят така, че да се присъединят към нас един час след зазоряване. Тогава могольоните ще са напуснали извора. Ей сега ще напоя коня си и тръгвам.

— Кажи на нихорасите да доведат и другите коне!

Той се отдалечи на юг, в посоката, в която бяхме отпратили нашите животни с пазачите. Скоро те бяха доведени и той напои своя жребец, възседна го и потегли. Винету беше най-добрият съгледвач, който можех да изпратя подир могольоните.