Карл Май - Сатана и Юда

— Значи ако му попаднат в ръцете, той няма да ги закриля, така ли?

— Няма. Беше ми необходимо голямо въображение и много изобретателност, за да го накарам да ги намрази. Дявол знае как и защо тези типове са на толкова голямо уважение дори сред вражески настроени племена и могат да си позволят да поемат много повече рискове от другите хора. Наистина, усетих, че вождът храни известна неприязън към апача, ала само това нямаше да ми свърши работа и си съчиних няколко хубави историйки. Както сам се убедих, те постигнаха желания от мен резултат. Не бях съвсем сигурен дали онези мерзавци щяха да ме последват, но тези типове имат такъв невероятен успех в откриването на следи, че допусках възможността да попаднат и на моите дири и да поемат към Бялата скала. Следователно трябваше да се погрижа да не ги посрещнат там като приятели и ми се струва, че го направих според силите си.

— Както вече ти казах, те знаят, че си там. Но какво ли ще предприемат, когато не те намерят?

— Ще продължат да ме преследват.

— Но нали няма да знаят накъде си се отправил!

— Няма ли? Ако мислиш така, много се лъжеш. Няма други копои като тези двамата.

— Смяташ, че ще разпитат за теб в селото на могольоните ли?

— Не, не са толкова глупави, защото в такъв случай все ще се намери някой от червенокожите, пък бил той още и невръстен хлапак, който незабавно да се втурне подир вожда, за да го уведоми кой е идвал в тяхното село. На тези типове не им е нужно да питат когото и да било. Една тревичка, едно прекършено клонче или пък разплискана локва вода могат да им издадат всичко, което искат да знаят. Това се е случвало вече стотици пъти. А освен всичко друго е възможно на тях да се е натъкнал и Уил Дънкър.

— Уил Дънкър ли? Той пък кой е?

— Известен следотърсач, пътувал заедно с Мърфи. Той също беше пленен, но са го пазили толкова лошо, че успя да се докопа до най-хубавия кон в цялото село и да избяга с него. Наистина, преследвачите веднага препуснаха по петите му, ала към полунощ се върнаха с празни ръце. Ако този човек се е срещнал с онези типове, той им е разказал всичко. В такъв случай те едва ли са продължили за Бялата скала и сигурно са поели на юг.

— За да преследват могольоните ли?

— Не, защото срещу толкова многочислен неприятел не биха могли да постигнат нищо. Препуснали са към нихорасите, за да ги уведомят, че могольоните приближават.

— И мислиш, че така ще постигнат нещо?

— Само нещо ли? Казвам ти, че щяха да постигнат всичко, ако бях толкова глупав да не внимавам и от своя страна да не предупредя могольоните. Искат да ме заловят и да освободят адвоката и певицата. Но при тази многочисленост на могольоните те не могат да постигнат целта си без чужда помощ. Ще я получат от нихорасите. За щастие не са в състояние да се придвижват особено бързо, понеже с тях като пленник е моят баща, който естествено ще им създава възможно повече спънки. Или мислиш, че са се отървали вече? Сигурно знаеш как са се отнасяли с него в пуеблото.

— Много строго. Но тъй като те дори по време на бой не обичат да убиват неприятелите си, не ми се вярва да са го пречукали.

— Бих предпочел да са го направили. В такъв случай ще се отърва от него и парите му ще останат за мен, след като онези типове ми паднат в ръцете. Непременно трябва да имам и пушките на Олд Шетърхенд. Както казват, за един уестман те са цяло състояние. Но независимо от това дали баща ми е още жив или не, утре в ранни зори трябва да тръгна оттук, за да предупредя могольоните. Вие ще дойдете с мен, иначе по един или друг начин пак ще паднете в ръцете на враговете ни. А тогава едва ли ще те накажат само като те пуснат в непозната местност.

— Знаеш ли по кой път ще минат могольоните?

— Да. Тръгнали са към Дълбоката вода и утре вечерта ще лагеруват при Извора на сянката. Там ще ги догоня.

— Но ти не знаеш къде се намира този извор. Нали никога не си бил в онази местност!

— Моите могольони знаят къде е. Вождът ми даде петдесет воини, за да заловя Винету и неговите спътници. Те са недалеч оттук. Ние се канехме да пренощуваме при извора и забелязахме вашите огньове. Тогава спряхме и изпратихме един съгледвач. Когато се върна, той ни съобщи, че е видял една бяла скуоу с неколцина червенокожи воини. Веднага си помислих за теб и тръгнах насам, за да проверя дали предположението ми ще излезе вярно. А сега ще се върна при могольоните и ще ги доведа тук.

Двамата се изправиха на крака. Тя каза:

— Иди да ги вземеш! Дано действително да се отнасят с теб като с приятел.