Карл Май - Сатана и Юда

Доближих глава до ухото на апача и му прошепнах:

— Да го пленим ли? Няма да е трудно. Ще изскочим от скривалището си, ще го пипнем за врата и ще изчезнем с него в гората, където никой няма да ни намери. Уплахата ще скове и него, и останалите.

— Да, няма да е трудно, ще успеем, но въпреки това нямаме право на този риск.

— Защо не?

— Защото все още не бива да се показваме. Веднага щом могольоните научат, че се намираме в тила им, ще станат много предпазливи и планът ни да ги обградим ще пропадне.

— За съжаление това е вярно. Значи трябва да се откажем от намерението си, а тъй хубаво можехме да го спипаме!

— Много скоро ще ни падне в ръцете! И тогава ще заловим не само него, но и неговите петдесет могольони. Или моят брат мисли, че той е дошъл тук без тях?

— Не, не мисля така. Случи се онова, което ти предрече. Той е пристигнал с тях в тази местност, видял е огъня и.., но я слушай!

Докато траеше тихият ни разговор, Мелтън се беше отърсил от своята унилост. Той накара Юдит да му разкаже всичко, което се беше случило след бягството му от пуеблото. Слушаше я много внимателно, без да я прекъсва и я гледаше с такива очи, сякаш искаше да погълне всяка нейна дума. Щом тя свърши, с ясно доловимо скърцане на зъби той рече:

— Направила си каквото си могла. Няма защо да те укорявам. Просто такива хора са онези мерзавци. Ние, тоест баща ми, чичо ми и аз, постъпвахме погрешно, иначе сега бихме могли най-спокойно и безопасно да пилеем това огромно състояние. Ако в Тунис не се разправихме с тях, то по-късно трябваше да положим всички усилия, за да ги премахнем от пътя си. Апачът лежа дълго време болен в Англия. И ние го знаехме. Нима не беше възможно да прехвърлим океана и да…? Там никой нямаше да зарони сълзи за тези типове. А и после, де да бяхме останали в Ню Орлиънс и да бяхме действали по друг начин! Най-важното беше на всяка цена да извадим от играта немеца и апача. След това щяхме да си имаме далеч по-малко грижи с англичанина. Сега берем горчивите плодове на грешките си.

— Все още не сме стигнали дотам! — окуражи го тя. — Какво сме загубили всъщност? Абсолютно нищо!

— Най-малко загубихме сумата, която баща ми носеше в ботушите си.

— Не е така. Ако онези хитреци ни паднат в ръцете, ще си върнеш парите, които са отмъкнали от баща ти. Просто трябва да го освободиш!

Той й отправи един много особен поглед и я попита:

— Толкова ли много те е грижа за него?

— За него не, но за теб и за парите.

— Тук си права. С баща ми могат да правят каквото си искат. Няма да взема да си вържа черно заради това. Ти мислиш ли, че при него се чувствам кой знае в каква безопасност?

— А не е ли така? — учудено попита тя.

— Не е! Вярно, все още не си е признал и приписва онова злодеяние на Олд Шетърхенд и Винету, но аз знам, че той е убил брат си, за да се спаси и да присвои парите му. А един братоубиец е способен да убие и собствения си син.

— Господи! — възкликна тя. — Смяташ, че това е възможно?

— Да. Той е в състояние да ми отмъкне парите и да изчезне с тях. Затова тръгнах да пътувам с теб и се отказах да яздя заедно с него. Затова в пуеблото не биваше да знае къде са скрити парите. Ако живеехме заедно, нямаше да спя спокойно и една минута. Познавам го. Не би се спрял не само пред грабеж, но в случай на нужда дори и пред убийство, без да пита дали става въпрос за родния му син. И тъй, ще го освободя между другото, когато пленявам враговете ни, но после двамата ще се разделим. Той ще получи толкова, колкото да може да преживява и няма да имам повече работа с него. Но стига сме говорили за баща ми! Най-важното е, че нашите преследвачи са се отправили към Бялата скала. Колко хубаво стана, че помъкнахме с нас адвоката и певицата!

— Какъв адвокат? Каква певица?

— Питаш ме… ах, да, та ти няма откъде да го знаеш. Представи си само, Мърфи е тръгнал подир нас!

— Мърфи ли? Да не е полудял?

— Сигурно, иначе не би дръзнал да се отправи към Дивия запад. В Албюкърки е срещнал сестрата на Фогел и я е взел със себе си.

— И тя е тръгнала с него? Ти видя ли ги и двамата?

— Да. В ръцете на могольоните са. Естествено те никога няма да се върнат на изток. По време на бойния поход трябваше да ги оставят при Бялата скала, но…

— Какъв боен поход? — прекъсна го тя.

— Могольоните са тръгнали на поход срещу нихорасите. Естествено без старците, жените и децата. Двамата пленници, певицата и адвокатът, също щяха да са при тях, но успях да увещая индианците да ги помъкнат със себе си. Така че Винету и спътниците му няма да могат да ги освободят, когато отидат при Бялата скала. Онези двамата са имали кола, когато са били нападнати и заловени от могольоните. Натовариха ги пак на нея. Вождът се съгласи с голямо неудоволствие, но в крайна сметка ми направи тази услуга. Силния вятър сигурно е бил много добър приятел на твоя съпруг. Разбрах го по извънредно топлия прием, който ми оказаха благодарение на твоята препоръка. Всъщност този вожд не е най-подходящият човек за мен и за моите планове. Струва ми се, че той е по-скоро предан и честен индианец. Успях да го настроя враждебно срещу Винету и Олд Шетърхенд само защото му ги представих като приятели и съюзници на нихорасите, неговите противници.