Карл Май - Сатана и Юда

Не бяхме си отспали, когато ни вдигнаха на крак. Имаше почти два часа до зазоряване. След кратка закуска ние се метнахме на седлата, за да поемем обратно по вчерашния път.

Когато се развидели, бяхме изминали вече към три немски мили. Тогава Винету позволи на коня си да забави крачка. След още един час той спря и посочвайки надясно, каза:

— Ей там се намира Дълбоката вода. Тук ще трябва да изчакаме нихорасите.

— Ами ако пристигнат твърде късно? — попита Емъри.

— Могольоните и тогава няма да ни се изплъзнат, защото ще ги нападнем по пътя между Дълбоката вода и Извора на сянката.

Винету отново излезе прав. Бяхме чакали около половин час, когато далеч на югозапад от нас се появи отряд конници, които бързо приближаваха. Бяха очакваните хора. Те пришпориха конете си още по-яростно, понесоха се като вихрушка и накрая дръпнаха поводите и спряха животните посред бесния им бяг само на няколко метра от нас. Един от тях приближи коня си още повече и каза:

— Аз съм Зоркото око, по-малкият брат на Бързата стрела. Вождът изпраща на Винету и Поразяващата ръка стоте воини, поискани от моите прочути братя.

— Зоркото око е храбър воин — отвърна с достойнство Винету. — Бихме изпушили калюмета с нашите братя като поздрав за добре дошли, ала нямаме необходимото време, понеже искаме да заловим петдесет могольони. Моите братя узнаха ли вече за тази задача?

— Да. Съгледвачът ни пресрещна и ни каза. Онези песове могольоните ще видят, че сме готови за бой.

— Моите братя знаят ли езерото, което се нарича Дълбоката вода?

— Да. То се намира ей нататък, право към залез слънце.

— Нека тогава ни последват дотам, а Зоркото око да язди до мен. Когато отново потеглихме, нихорасите поеха след нас като се подредиха в индианска нишка. Така се прави винаги на бойни походи, защото по този начин се образува само една тясна диря и когато неприятелят се натъкне на нея, той няма да успее да определи точния брой на конниците пред себе си.

Яздех от дясната страна на Винету. Зоркото око беше от лявата му страна. Тъй като имаше още някои неща, които трябваше да узная, след известно време наруших мълчанието, обръщайки се към втория вожд на нихорасите:

— Преди малко моят брат Винету нарече Зоркото око храбър войн. Аз знам, че всички нихораси са смели хора и затова е сигурно, че ще победят могольоните. Воините на нихорасите все още ли са заети с изработването на амулетите си?

— Не — отвърна ми той. — Тържествените церемонии бяха прекъснати веднага щом се появи пратеникът на моите прочути братя.

— Правилно сте постъпили. Изработването на амулетите трае доста продължително, а нашето време е кратко и много ценно, защото могольоните още тази вечер ще стигнат до Извора на сянката. Зоркото око знае ли каква вест изпратихме на неговия брат, вожда?

— Да.

— Кога ще пристигне той на Платото на каньона?

— Утре сутринта с настъпването на деня.

— Тогава всички врагове ще ни паднат в ръцете.

— Това ни е известно. Всяко могольонско куче, което не се предаде, ще бъде застреляно.

— А каква ще е съдбата на тези, които се предадат?

— Ще бъдат вързани на кола на мъченията.

— Ако това стане, онази местност ще бъде наречена Плато на масовото убийство. Моят брат чувал ли е някога Винету и Поразяващата ръка да са били привърженици на кръвопролитията? Сигурно не е!

— Това го знае всеки червенокож и всеки бледолик, който е слушал някога да се говори за тези двама воини.

— Тогава сигурно и на теб са ти казали, че никога не помагаме на племе, което възнамерява да се отнесе жестоко с пленените си врагове. Тепърва ще разговарям с твоя брат, Бързата стрела, за битката, която предстои на Платото на каньона, но с теб се налага да обсъдим още сега планираното от нас нападение над петдесетте могольони. Те ще пристигнат при Дълбоката вода. С тях са един бледолик, една бяла жена и неколцина воини на юмите, които не са ваши врагове. Ще ми помогнеш ли да заловя тези хора?

— Щом Поразяващата ръка го желае, така ще стане. Но могольоните ще са наши, нали?

— При условие, че няма да ги избиете, ако не е абсолютно необходимо. Днес аз ще съм предводителят, защото пуших с вашия вожд лулата на мира. Аз съм негов брат. Помолих го да ви изпрати да ни помогнете и той го направи. Ето защо изисквам от вас да вършите само онова, което сметна за правилно. Единствено при това условие ще ви предам петдесетте могольони, които очакваме.

Той сбърчи чело, заби поглед в земята и не отговори. Моето искане явно противоречеше на представите му за право и справедливост.