Карл Май - Сатана и Юда

— Господи, колко е опасно! Ами моят брат Франц?

— Той е в безопасност. Намира се при нихорасите.

— Там не е в безопасност, защото те ще бъдат нападнати от могольоните. Мелтън ми каза, че и той ще вземе участие в похода, за да ви залови.

— Значи очаква, че ще дойдем, така ли?

— Както изглежда. Той ме заплаши. След като му паднете в ръцете заедно с Винету и мистър Емъри и да «пречука» и всички нас.

— Тогава вече знаете, че поне за момента нищо лошо няма да ви се случи. Можете да сте спокойна. А ние ще се погрижим походът им срещу нихорасите да се провали, така че няма защо да берете страх и заради брат си. Сега засега все още не мога да ви освободя, но ви уверявам, че вашето пленничество ще е много кратко. Къде е Мърфи, този тъй непредпазлив адвокат?

— Малко по-нататък. По нареждане на Мелтън го охраняват твърде зорко. Ами вие какво правихте през това време? Изглежда, не сте намерили замъка, който търсехте.

— Намерихме го. По-късно ще ви разкажа с подробности! Хари Мелтън е мъртъв. Пленихме брат му Томас и само Джонатан ни се изплъзна. Но най-късно след няколко дни ще го Заловим.

— Ами наследството? Какво стана с него?

— Може би е вече в ръцете ми.

— В ръцете ви…

— Тихо, по-тихо! — прекъснах я аз. — Вече и без друго говорих много и останах тук твърде дълго. Ще ви кажа, още само това, че бях във вигвама на Мелтън. Пропълзях вътре и понеже там нямаше никой, отмъкнах портфейла му, където вероятно е скрито всичко, което търсим. Това е най-важното, но скоро ще спипаме и тези негодници. А сега тръгвам! Не се тревожете и ми изпълнете една молба, след като се отдалеча!

— Каква е тя?

— Слезте няколко пъти до водата, за да заличите моите следи!

Ако индианците забележат смачканата трева, ще си помислят, че вие сте го направили.

— С удоволствие! Но позволете ми и аз да ви помоля нещо! Не залагайте живота си на карта! Ако ви убият, и аз съм загубена.

— Не сте, защото тогава тук ще са и Винету, и Емъри. Но ви уверявам, че нищо лошо няма да ми се случи. Чувствам се в такава сигурност, в каквато е и препоръчаното писмо в чантата на пощальона. И така, не се отчайвайте! Дръжте се смело и бъдете уверена, че непременно ще ви измъкнем оттук, понеже…

Аз млъкнах, защото в същия миг над бивака се разнесе силен пронизителен вик. Старите индианки пред входа на вигвама скочиха на крака и изпълнени от любопитство, се отдалечиха на няколко крачки, тъй че вече нямаше опасност да ни забележат толкова лесно, както преди.

— Какво ли означава това? — попита Марта.

— Този вик е сигнал за индианците да се съберат. От него разбирам, че са решили да действат според предложенията на Мелтън. Несъмнено много скоро един отряд ще поеме на път, за да ни залови. Трябва да тръгвам. И така, кураж! И довиждане!

Тя ми подаде ръка, после аз се плъзнах надолу към водата. Тъкмо когато се канех да се промъкна под моето островче, чух един познат глас да казва:

— Мисис Вернер, идвам, за да се сбогувам с вас. Наистина, убеден съм, че ви е много тежко да се разделите с мен, но мога да ви даря с утехата, че скоро пак ще се видим.

Човекът, който изрече тези думи, беше Джонатан Мелтън. Тонът му беше толкова гадно подигравателен, че страшно много ми се прииска да се втурна нагоре, да го сграбча и да го завлека с мен във водата. Ала трябваше да се съобразявам не само с Марта и с Мърфи, а и с… онзи портфейл. Ето защо се вмъкнах в скривалището си и продължих да подслушвам. Негодникът продължи:

— Не съм аз единственият, който ще напусне бивака, вие също ще заминете оттук.

Ах, помислих си аз, дано в този момент Марта постъпи разумно!

Дано да не млъкне, а да му отговори нещо! И тя наистина постъпи умно. Изглежда съобрази, че аз още не съм се отдалечил и имам голямото желание да чуя какво още ще й съобщи той.

— Ще замина ли? И кога? — попита тя.

— Още на зазоряване заедно с индианците, които ще потеглят в поход срещу нихорасите. Само след четвърт час аз тръгвам с един отряд от петдесет могольони, за да заловим Олд Шетърхенд, Винету и англичанина. Ако все още се намират в замъка, където искахте да отидете и вие, там ще ги изненадаме и пленим. А ако са тръгнали, ще ги пресрещнем нейде по пътя. И в двата случая отсега може да се каже, че все едно са ни в ръцете. А на сутринта индианците ще вземат със себе си и вас, и адвоката, за да не се налага да се връщам толкова далеч назад. С вас ще се срещнем в една много красива местност, наречена Мрачната долина. И какво мислите, че ще се случи тогава?