Карл Май - Сатана и Юда

— Да не би да се каните да ни убиете?

— Да ви убия ли? Ще ви призная, че с това предположение сте доста близо до истината.

— Сър, нещата може да се развият и по съвсем друг начин, а не както си мислите. Все пак е възможно да не успеете да изненадате нихорасите и могольоните да бъдат победени. Тогава ще попадна в ръцете на победителите, но не и във вашите.

— Pshaw, женски акъл! Нихорасите изобщо не подозират, че ще предприемем боен поход срещу тях. Ще ги връхлетим, тъй както ястребът връхлита върху гълъбите. Наредих да не ви изпускат из очи — нито вас, нито адвоката. Ще ви вържат върху конете. Не е изключено на вожда да му хрумне милостивата мисъл да ви качи във вашата кола, защото не можете да яздите добре и само ще бавите колоната. Но в никакъв случай няма да ви се предложи случай да избягате и в никакъв случай не бива да се надявате, че вашите приятели ще успеят да ми се изплъзнат и да ви спасят! А сега си вървете във вашия вигвам! Жените, които ви пазят, са получили нареждане да не ви пускат навън до настъпването на деня.

Изглежда, тя се подчини на заповедта му, понеже нищо повече не чух. Изчакахме още известно време, а после продължихме да плуваме надолу, докато се озовахме извън веригата от постове. Едва тогава се измъкнахме от водата. Когато прибрах портфейла, забелязах, че бе съвсем сух.

Въпреки нощния мрак успяхме да се ориентираме в коя посока да тръгнем, понеже горе на възвишението огънят все още гореше.

Той ни послужи като пътеуказател. От другата страна на хълма ни очакваше Емъри.

— Сър — обади се Дънкър, докато крачехме редом един до друг, — ама това беше такова приключение, за което винаги ще си спомням с голямо удоволствие. Разговорът ти с онази лейди бе толкова тих, че нищо не можах да чуя, но накрая Мелтън ни издаде всичко. Направо няма цена обстоятелството, че в прекалената си сигурност и увлечен от желанието си да й се подиграва, той ни издрънка всичко.

Какво ще правим сега?

— Това не можем да решим само ние двамата. Много хубаво стана, че узнахме толкова важни неща, но най се радвам на портфейла. Мелтън съвсем скоро ще тръгне на път. Следователно едва ли може да се очаква, че ще се рови в кожената си чанта и ще забележи липсата му. Не съм мислил, че е възможно толкова лесно да се докопам до парите. Във всеки случай, хората, на които принадлежат, могат да се чувстват вече материално осигурени.

— Но дали действително парите са в портфейла?

— Би трябвало страшно много да се лъжа, ако не са там. Веднага щом се разсъмне, ще проверим.

Аз млъкнах, защото ми се стори, че недалеч от нас забелязах тъмен човешки силует. Напълно възможно беше да е някой могольон. Но ето че чухме гласа на Винету:

— Нека моите братя се приближат!

Той държеше в ръка моята карабина «Хенри» и ни обясни присъствието си така:

— Моите братя навлязоха горе във водата. Трябваше да плуват по течението. Затова застанах да ги чакам толкова надолу по брега.

Нека дойдат с мен да отидем при Емъри.

Англичанинът немалко се зарадва да ме види пак жив и здрав. Ние изстискахме водата от дрехите си, облякохме и онези, които бяхме оставили да не ни пречат, като междувременно разказахме какво бяхме узнали. Когато споменах, че съм докопал портфейла, апачът направи замислена физиономия. После каза:

— Моят брат в никакъв случай не е бивало да го взема. Мелтън ще забележи липсата му.

— Нека!

— И ще заподозре, че сме били тук.

— А може би ще отвори чантата си едва след няколко дни. И като разбере, че парите му са изчезнали, защо пък веднага трябва да си помисли, че ние сме ги взели? Нима не е възможно да ги е откраднал някой могольон? А може да предположи и че парите са измъкнати от по-отдавна. Но дори и подозренията му действително да се насочат към нас, то и тогава все пак ще е по-добре да са у нас парите, до които се домогвахме толкова дълго, отколкото да останат в неговите ръце и изложени на случайностите на капризната съдба. Най-сетне не беше изключено да стане така, че когато го заловим, парите да не са у него.

— Може би ще дам право на моя брат, ако продължи да разказва. Отзовах се на подканата му, като споделих с тях и онова, което Джонатан Мелтън беше казал на певицата. Когато свърших, апачът не успя да скрие учудването си.

— Винету мислеше този човек за по-умен, отколкото се показва. Присмехът е изкусител, на когото никога не бива да се оставяш да те подвежда. Значи той ще тръгне с петдесет воини, за да ни пресрещне! Какво ще каже моят брат Шетърхенд?