Карл Май - Сатана и Юда

— В такъв случай би трябвало с теб да дойде белият ловец, с когото се срещнахме. Той добре познава местността, а и ще ти помага. Самият ти го нарече способен уестман.

Дънкър веднага изрази готовност да ме придружи.

— Тази работа е по вкуса ми, сър. Харесва ми! Как мислиш, ще мога ли да участвам в нея?

— Хмм, не те познавам достатъчно, за да ти отговоря. Умееш ли да плуваш и да се гмуркаш?

— Доста сносно.

— Каква беше днес водата в рекичката — бистра или мътна?.

— Мътна беше. По нея често плаваха снопчета отнесена трева, както и тръстика.

— Това е много хубаво, защото ще ни е от голяма полза. Ще си направим островчета, под които ще се скрием така, че никой да не може да ни види.

— Островчета ли? Под които ще се скрием? — слисано попита той. — Я ми го обясни, сър. Не го проумявам.

— Цялата работа съвсем не е толкова трудна. Веднага ще разбереш. Навързва се тръстика, както и други неща, често влачени от водата, и то по такъв начин, че да се получи форма на малко островче — от онези, които теченията на реки и потоци влачат със себе си. В средата на островчето се прави връх, който трябва да е кух и да има няколко дупки, обърнати на всички страни. Промъкнеш ли се под него, вкараш ли главата си в издадената над водата част, ще имаш достатъчно въздух за дишане и през дупките ще можеш да се оглеждаш във всички посоки.

— All right! Много умна идея, сър! Да, дори и хора като мен могат още много да научат от Олд Шетърхенд и Винету. — Човек трябва да е изобретателен, мастър Дънкър!

— Щом островчетата ще плават, то и ние ще трябва да заплуваме заедно с тях, нали?

— Ако водата е дълбока, ще плуваме, плитка ли е, тогава ще газим. Ще се налага ту Да изпъваме тяло, ту да го свиваме — все според дълбочината на водата. Най-добре плуването да става по начина, наречен «плуване прав». Колената се присвиват леко нагоре и риташ във водата ту с единия, ту с другия крак, докато с протегнатите и по-широко разтворени ръце гребеш кучешката. Но в никакъв случай не бива да се образуват и най-малките вълнички, защото те всичко биха издали на някой по-наблюдателен човек. Разбра ли ме, мастър Дънкър?

— Yes, сър, много добре. Мисля, че ще се справя.

— Почакай малко! Не е само това! Трябва да съблюдаваме и някои други неща, разбира се при положение, че противникът е оставил зорки и наблюдателни постове. Ще напредваме внимателно, като ще спираме само на такива места, където самите ние поискаме да се огледаме по-подробно. Не бива да се придвижваме нито по-бързо, нито по-бавно от водата или от други предмети, които ще се носят близо до островчетата. А съвсем пък не бива някой да реши да плува срещу течението. Трябва винаги да се съобразяваме с него. Там където има водовъртежи, ще се наложи и самите ние да се въртим, а ако решим да спираме на брега, за да подслушваме, това трябва да става на подходящи места, където водата е спокойна и има вдадена в реката суша. Ще изглежда, че уж островчето се е закачило там и е спряло.

— Хмм! Все пак е по-трудно, отколкото си мислех, сър.

— Ако човек има опит и добре внимава, всичко е лесно. Важното е дали искаш да рискуваш.

— С най-голямо удоволствие! Направо се радвам.

— Хубаво! Но смятам за свой дълг да те предупредя, че рискуваш живота си. Забележат ли ни, загубени сме! И тъй, добре си помисли!

— Pshaw! Няма какво да размислям. Идвам с теб! Просто ми се ще веднъж да се свра в един плаващ остров и после да мога да разказвам, че всичко това съм научил от Олд Шетърхенд.

— Добре! Знаеш ли на какво разстояние нагоре и надолу по долината има разставени постове?

— Да, ако от обяд не се е променило нещо.

— Тогава можеш да ме водиш. Горе ще нагазим във водата и ще излезем на сушата едва след като отминем долния край на бивака. Тъй като после няма да разполагаме с необходимото време, ще трябва още сега да ти кажа как да се държиш. Едно леко цъкане с език ще е знакът, че някой от нас иска да каже нещо на другия. В такъв случай приближаваме двете островчета плътно едно до друго, за да имаме възможност да се разберем. Освен това ще гледаш винаги да си зад мен и да правиш всичко, каквото правя и аз. Спра ли на брега, спираш и ти. Отблъсна ли се, ще направиш същото! Само в един-единствен случай не бива да следваш примера ми, а това ще е, ако зарежа островчето и се изкача на брега, за да се промъкна тайно до някой вигвам.

— The devil! Нима е възможно да поемеш подобен риск?

— Не само е вероятно, ами е дори и сигурно. Ще ми посочиш вигвамите, за които споменах, още преди да сме се изравнили с тях, защото не бива да се връщаме срещу течението. Впрочем, за да те окуража, ще ти кажа, че цялата работа е по-лесна, отколкото изглежда. От едната страна на рекичката, където водите й мият белите скали, сигурно няма жива душа. Следователно оттам не можем да очакваме опасност. А другият бряг е обрасъл с храсталаци, които ни предлагат закрила. Към това се прибавя облачното небе, мрачната нощ, както и несигурната трептяща светлина на огъня, която във водата още повече не позволява ясно да се различат очертанията на отделните предмети. А сега напред! Нека първо уведомим Емъри, а после пътешествието по вода може да започне!