Карл Май - През дивия Кюрдистан

Настъпи дълго мълчание.

И двамата безмълвно гледахме към земята.

Тогава Марах Дуримех бавно хвана десницата ми с двете си ръце.

— Ходих — каза тя, — обичам те!

Старческите й очи ме гледаха така майчински и топло, че никога нямаше да ги забравя.

— Сине мой — продължи тя. — Когато ти напуснеш тази долина, очите ми сигурно никога вече няма да те видят, но Марах Дуримех ще се моли за теб и ще те благославя, докато очите й се склопят. Ти сигурно ще си единственият, който освен другите трима, били в полунощ при Рух’и кулян, ще научи моята тайна. Искаш ли?

— Ако е по-добре да я премълчиш, се отказвам. Но ако все пак държиш да ми я довериш, приемам с благодарност.

— Другите трима се заклеха никога да не казват нито дума…

— И аз никога няма да говоря за това.

— Тогава ще чуеш всичко.

Тя започна да разказва. Това беше история, която със своя сюжет за роман би могла да направи някой писател известен. Една дълга история от времето, когато тримата дяволи Абд ас Сумит бей, Бедер хан и Нур Улах бей са унищожили християнството в долината на Саб. Разказ, от който на човек можеше да му настръхне косата. Мина доста време, докато тя свърши. После старицата още дълго време седя до мен мълчаливо. Само лека въздишка прекъсваше от време на време тишината и двете й ръце посягаха към очите, за да избършат сълзите. Накрая тя уморено положи глава на рамото ми и тихо ме помоли:

— Тръгвай! Мислех да сляза в Лисан, но сега ще се върна пак горе, за да почакам да се успокои сърцето ми. Довечера ще дойда при вас.

Изпълних желанието й.

Когато пристигнах в Лисан, там вече нямаше нито един кюрд. Само беят беше останал да ме чака.

— Ефенди — каза той. — Хората ми си тръгнаха, а и аз вече трябва да заминавам. Но се надявам, че ти ще дойдеш още веднъж в Гумри.

— Ще дойда.

— За дълго ли?

— За малко, защото хадедихните копнеят да видят своите хора.

— Те ми обещаха да дойдат с теб и тогава ще обсъдим как най-безопасно да стигнете до Тигър. Сбогом, ефенди.

— Сбогом!

Меликът също беше тук със спътниците ми. Кадир бей се сбогува и с тях и тръгна след хората си.

Марах Дуримех удържа на своята дума. Вечерта тя дойде и щом й се удаде възможност да разговаря необезпокоявана с мен, ме попита:

— Ще изпълниш ли една моя молба?

— От все сърце.

— Вярваш ли в силата на амулетите?

— Не.

— Въпреки това днес ти направих един. Ще го носиш ли?

— Като спомен от теб, да.

— Ето, вземи го! Докато е затворен, не помага. Но ако някога имаш нужда от помощ, го отвори. Тогава Рух’и кулян ще бъде твой избавител, дори и да не е на твоя страна.

— Благодаря ти.

Амулетът беше четириъгълен и зашит в парче памучен плат. Тъй като го беше нанизала на шнур, веднага го сложих на врата си. По-късно той наистина щеше много да ми помогне въпреки открито признатото ми неверие. Разбира се, не можех и да предполагам какво съдържа.

© 1992 Румен Нейков, превод от немски

Karl May

Durchs wilde Kurdistan, 1884

Източник: http://bezmonitor.com

Корекции след сканирането: Виктор

Публикация:

Преследване в ориента. том 2. През дивия Кюрдистан. 1992. Изд. Атика, София. Роман. Превод: от нем. Румен Нейков [Durchs wilde Kurdistan / Karl MAY]. Формат: 21 см. Офс. изд. Страници: 368. Тираж: 20 000 бр. Цена: 26.90 лв.

1884

Originaltitel der Gesammelten Werke:

Durchs wilde Kurdistan (Bd. 2)

Свалено от «Моята библиотека» http://www.chitanka.info/lib/text/1855

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:52

Книга. — Бел. нем. изд.

Старши лейтенант.

Председател на съд. — Бел. нем. изд.

Печат. — Бел. нем. изд.

Свещенически сан. — Бел. прев.

Тамерлан — 1336–1405, пълководец, емир от 1370 год., създател на държава със столица Саморкаид, разгромил Златната орда и водил грабителски походи. — Бел. прев.

Порцеланови чаши.

Салата от крехки листа на пистация (вио подправка).

Гълъб.

Прилеп. — Бел. нем. изд.

Шивач или търговец на дрехи.

Скакалци. — Бел. нем. изд.

Славей.

Сокол.

Джигит — изкусен ездач. Бел. прев.

Привърженици на Несториус (ум. 451), който проповядва, че двете природи на Христос са разделени. — Бел. прев.

Евреин.

Командващ. Бел. нем. изд.