Карл Май - През дивия Кюрдистан

Очите на бея святкаха толкова страшно и ръката му бе протегната толкова заповеднически, че смъмреният кяя се качи на коня си, без да каже нито дума, и тръгна. После Кадир бей се обърна към останалите:

— Доведете охраната и елате с нас в ЛисанГЩе гостуваме на нашите приятели!

Повечето тръгнаха, а останалите загасиха огньовете, без някой да попита нещо или да отправи упрек, и след десетина минути напуснахме просеката и яздехме към Лисан.

Като пристигнахме там, видяхме необикновена картина. Бяха събрани огромни купчини дърва, за да се напалят повече и по-големи огньове. Много от халданите колеха овни, дори два великолепни вола бяха повалени вече на земята, за да бъдат одрани, почистени и нарязани, а после опечени. Освен това бяха домъкнати всички мелнични камъни от селото. Наредиха ги в дълга редица и жените и момичетата седнаха до тях, за да превърнат зърното в брашно и да направят от него големи Хлябове.

Отначало всички се поздравяваха тихо и новопристигащите групи се присъединяваха към другите плахо и недоверчиво. След около четвърт час обаче всички приятелски се приобщаваха и навсякъде се чуваха радостни възгласи, които възхваляваха духа на пещерата, превърнал страданието във веселие.

Главните действащи лица (употребявам този израз с огромна гордост) се бяха събрали в дома на мелика, за да говорят по време на пиршеството за случилото се през последните дни. Моят храбър Халеф също присъстваше и прие с видимо удоволствие публичното ми признание за неговата вярност и смелото му поведение.

Денят вече беше настъпил, когато се отправих със спътниците си към горния етаж на къщата, за да поспим няколко часа.

Като се събудих, чух долу гласа на раиса на Шурд. Слязох и той ме поздрави изключително любезно. Беше ми донесъл всичко, което ми бяха отнели. Не липсваше нищо. Освен това ми обясни, че е готов да ми даде удовлетворение за обидата, но аз отказах.

Пред къщата бяха налягали кюрди и халдейпи. Те все още блажено спяха.

Видях, че отдолу се приближават две жени. Сложих длан над очите си и познах Ингджа със смелата Магданозка. Старата Мадана се бе издокарала направо великолепно. Облеклото й — широката риза, жакетчето отгоре и дългите потури — бе чисто и празнично ново. Вместо в обувки краката й бяха обути в огромни ботуши.

По съвсем друг начин обаче изглеждаше Ингджа. Красивата й гъста коса се спускаше на гърба, сплетена на две плитки. На главата си носеше малка, надиплена панделка в турскочервен цвят. Снежно бели, широки женски потури се спускаха надолу до красивите ботушки от Смирна. Син, обточен с жълти ширити башибозушки жакет стигаше почти до хълбоците й, а отгоре носеше сауб от тънък син памучен плат.

Щом се приближи до мен и ме погледна, бузите на смуглото й лице потъмняха още повече. Моята Магданозка обаче веднага се завтече с великанските си ботуши, сложи ръце на гърдите си и направи толкова дълбок поклон, че гърбът й зае почти хоризонтално положение.

— Сабахл кер (добро утро), господарю! — поздрави тя. — Искаше да ни видиш днес и ето ни тук. Звучеше като войнишки рапорт.

— Добре дошли — отвърнах аз, — влезте с мен в къщата. Моите спътници трябва да се запознаят с жените, на които дължа спасението си.

— Ефенди, ти ни изпрати вестоносец. Благодарим ти, ние наистина се страхувахме за теб — каза Ингджа.

— Видя ли вече баща си?

— Не съм. От вчера не е идвал в Шурд.

— Той е тук. Ела!

Още на вратата се сблъскахме с раиса, който тъкмо се канеше да излиза от къщата. Той доста се учуди, когато видя дъщеря си, но все пак любезно попита:

— Мен ли търсиш?

— Война е, а от вчера не съм те виждала — отговори тя.

[#1 Широка връхна дреха, спускаща се от раменете до глезените. — Бел. нем. изд.]

— Не се страхувай! С враждата е свършено. Идете при жената на мелика! Нямам време за вас.

Той се метна на коня си и препусна. Аз обаче се качих с двете жени горе, където се намираха спътниците ми.

— Хей, кого ни водите, сър? — попита Линдси. Хванах жените за ръка и ги заведох при него.

— Това са двете създания, освободили ме от пещерата на лъва, сър Дейвид — обясних аз. — Тази е Ингджа, Перлата, а другата се казва Мадана, Магданозка.

— Магданоз ли, хм, но Перлата е великолепна! Прав бяхте, сър! Но и двете са смели. Ще им дам подарък, ще платя добре, много добре. Йес!

Останалите също много се зарадваха, че могат да се запознаят с моите гости, и дори смея да кажа, че на двете халдейки им бе оказано наистина голямо внимание. Те останаха до обяд. После ги изпратих малко по пътя за Шурд. На раздяла Ингджа попита: