Карл Май - През страната на скипетарите

— Да. Съставен е от шейх Ибрахим Халеби.

— Щом наистина знаеш тези разпоредби, защо не ги спазваш?

— Винаги, и днес също, строго съм се придържал към тях.

— Не е вярно. Там е записано, че преди да произнесе присъдата си, съдията е задължен да осигури защита дори и на най-злия престъпник. А вие осъдихте моя приятел и спътник, без да му дадете възможност да каже и една дума. Така че присъдата ви е невалидна. Освен това на процеса трябва да присъстват всички обвиняеми и свидетели, което също не беше спазено!

— Но нали всички са тук?

— Не. Няма го хаджи Ибарек. Къде е той?

Съдията поклати смутено глава, стана и отговори:

— Ще го доведа.

Той се канеше да тръгне, но аз предполагах какво може да се е случило с Ибарек, дръпнах коджабашията за ръката и заповядах на заптиетата:

— Доведете Ибарек! Но го докарайте в състоянието, в което се намира в момента!

[#1 Суна = предание (араб.), у мюсюлманите сборник от задължителни наставления, извлечени от ученията на Пророка, неговите близки и на четиримата първи правоверни халифи. — Бел. пр.]

Двама от тях се отдалечиха и след малко се върнаха с ханджията. Ръцете му бяха вързани на гърба.

— Какво е това? В какво се е провинил ханджията, та сте го вързали? — попитах аз. — Кой ви заповяда да го направите? Коджабашията мяташе глава насам-натам и отвърна:

— Мюбарекът така пожела.

— Значи коджабашията трябва да прави това, което заповяда баш кятибът? А казваш, че си изучил законите! Нищо чудно, че в твоята околия смятат за светци най-големите престъпници.

— Бях в правото си — защитаваше се чиновникът неуверено.

— Не можеш да ми го докажеш.

— Напротив! Не наредих да ви затворят, защото сте чужденци. Но този ханджия живее в нашата област. Подчинен е на властта ми.

— И ти смяташ, че ти е разрешено да злоупотребяваш с тази власт? Тук са се събрали неколкостотин души от твоите подвластни. Мислиш ли, че можеш да правиш с тях каквото ти хрумне? А може би досега си постъпвал точно така. Те ще запомнят случилото се днес и в бъдеще ще искат справедливост. Ибарек беше обран. Дошъл е при теб да търси помощ. Вместо да му я окажеш, ти си наредил да го вържат и затворят. Как ще отговаряш за подобна несправедливост? Настоявам незабавно да бъде развързан.

— Заптиетата ще го направят.

— Не, ти самият ще сториш това, като възмездие за несправедливостта ти.

Искането ми се стори на стареца прекалено. Той гневно ме сряза:

— Кой си ти, че да се разпореждаш тук, сякаш си махредж или билади камзе молаларъ?

— Ето документите ми!

Подадох му трите си паспорта. Като видя тескерето, буюрулдут, а накрая и фермана, той изплашено присви малките си сълзящи очи и главата му се заклатушка като метронома на прочутия регенсбургец Йохан Непомук Мелцел [6] Мелцел — откривателят на метронома. — Бел. пр. .

— Ефенди, ти си под сянката на султана! — извика той.

— Тогава се постарай да хвърля част от тази сянка и върху теб!

— Ще направя каквото пожелаеш.

Съдията се приближи до Ибарек и го развърза.

— Сега доволен ли си? — попита той.

— Засега да. Но от теб ще се изискват много повече неща. Твоето заптие Селим ти е дало съвсем погрешни сведения. Срещата ни с него стана при обстоятелства, много по-различни от изложените. Мюбарекът му е казал какво да говори, за да ни навреди възможно най-много.

— Не вярвам.

— Но аз вярвам, защото е подвел и салджията да даде неверни показания срещу мен.

— Вярно ли е?

Въпросът му беше отправен към салджията, който вече бе убеден, че мюбарекът не може да му навреди, и безстрашно разказа как е бил подучен от него.

— Виждаш ли — казах аз на коджабашията, — че не съм искал да убия този човек. Разбрах, че е шпионин на стария, и го взех със себе си, за да проверя случая. Това е всичко. Ако искаш да ме накажеш, готов съм да се защитя.

— Ефенди, и дума не може да става за наказание. В нищо не си сгрешил.

— Тогава и моят придружител не бива да бъде наказван заради заптието, защото не Хаджи Халеф, а друг носи вината за случилото се.

— Кой друг?

— Ти самият.

— Аз ли? Как така?

— Когато Ибарек е бил ограбен, той дошъл при теб да се оплаче. Ти какво направи, за да изпълниш дълга си?

— Всичко възможно.

— Така ли? И какво беше то?

— Наредих на Селим да помисли какво трябва да се направи.

— На другите заптиета не си казал нищо за случая.

— Не, защото беше излишно. Нищо нямаше да могат да открият.

— Значи заптиетата ти са големи глупаци, щом предварително знаеш, че няма да успеят. Деянието е извършено тук. Защо тогава си възложил задачата на Селим, който отскоро е на работа при теб?