Карл Май - Край Тихия океан

Обърнах се към съдията:

— Мъдростта ти е голяма, а справедливостта ти блести като слънцето. Покажи ни сега и милосърдието си! Този човек действително е невинен и ние те молим да му опростиш наказанието!

— Някой китат би постъпил иначе — отговори той, — но аз съм та-дзъ и ще изпълня молбата ви. Стани, куче! Върви си у дома и възхвалявай както моята справедливост, така и милосърдието на тези н-чу! А ти — обърна се той към пинга, който беше останал в стаята, — отведи другите хора и ми запиши имената им!

Пълзейки по корем, китайците излязоха през вратата. Наказанието им бе много сурово, но от една страна, беше хубаво поне веднъж да се прояви по-голямо уважение към чужденците, а от друга, нямах кой знае какво доверие на мандарина. По-скоро бях убеден, че разиграваше една малка комедия и че щом си отидехме, щеше да пусне хората. Поради тези две причини се въздържах да се застъпя за тях.

— Доволни ли сте от мен? — попита ни той след това.

— Напълно! Затова ти благодарим и ще славим името ти навсякъде, където отидем.

— Тогава ще ми изпълните и желанието да не влизате пак в стария град. Шанг-ти [198] Император. Б. нем. изд. го е забранил за чужденците и неговите служители са длъжни да изпълняват волята му. Докога смятате да останете в Куанг-чой-фу?

— Може би само днес и утре.

— Гостувате на някой приятел или познат, така ли?

— Не. Ще отседнем в някоя и-фанг. [199] Странноприемница. Б. нем. изд.

— Няма да го допусна. Елате, последвайте ме!

Той излезе от стаята и ни заведе към другата страна на къщата, където отвори две врати и каза:

— Това са стаи за моите приятели когато дойдат да ме посетят. Вие сте мои гости и ще останете при мен!

Това бе предложение, което твърде ни ласкаеше, но според китайските обичаи не биваше да го приемаме, а трябваше да го отклоним с всевъзможни възражения. Една писмена покана е винаги нещо сериозно, ала едно устно предложение в повечето случаи е само формална учтивост и който без много-много да му мисли го приеме, извършва грубо нарушение на общоприетия добър тон в страната. Ако някой китаец постави пред вас чашка чай, то трябва да го приемете. Но ако ви каже:

«Остани при мен да пийнем по чашка ча!», тогава вие трябва да откажете, даже ако това ви струва продължителен спор с безброй фрази на учтивост. Просто така го изисква обичаят. А съгласите ли се, на висок глас той ще поръча чая, само че никой няма да ви го донесе. Ще чакате дълго и ако най-сетне изгубите търпение и помолите все пак да получите чай или да си тръгнете, ще ви отговори следното: «Какво мнение искаш да си съставя за теб? Аз проявих учтивостта да ти предложа чай, но ти не бе достатъчно учтив да ми откажеш. Да не би да си някой варварин или тунгузец, или пък руснак, удавил вече разсъдъка си във водка?».

Но в нашия случай, нищо не ни помогнаха всичките учтиви възражения. Най-накрая съдията бързо се върна в служебната си стая, припряно написа две покани и ни ги донесе.

— Ето, вземете ги и се убедете, че съм съвсем сериозен! Или наистина искате да ме обидите, а?

— Ако в крайна сметка ни заповядаш, ще трябва да се подчиним.

— Добре, тогава ви заповядвам! Влезте и не забравяйте, че сте господари в моя дом. Веднага ще ви изпратя един слуга, който ще изпълнява всичките ви желания.

Според китайските представи и двете стаи бяха обзаведени много изискано и очевидно бяха предназначени само за знатни гости.

— Тук ми харесва, Чарли! — обади се Търнърстик. — Все пак е добре в компанията на един драскач на книги да тръгнеш да опознаваш други страни и хора, защото драскачите на книги се оказват извънредно опасни хора. Не мога да си представя нищо по-неприятно от това да те орезилят във вестници или в книги. Ето защо хората трябва да са извънредно любезни към вас, писателите, и затова този мандарин ни посрещна така, сякаш сме от най-знатните величия в Небесната империя. А ти спомена ли му какъв съм аз?

— Да, но все още не знае как се казваме. От прекалена учтивост изобщо не ни попита за имената.

— С какво наказа онези типове?

— С десет дена носене на пранги и три години заточение.

— Гръм и мълния, сурово наказание!

— Да, така е, ако го мисли сериозно. Много тежко е десет дни да си окован, ала изгнанието тук не е чак толкова страшно, както може би си мислиш. В Китай не съществува наказанието затвор. Вместо него има изселване в някоя от вътрешните провинции. Всеки изгнаник има право да вземе със себе си и своето семейство.