Карл Май - Край Тихия океан

— И въпреки това вече преживях едно приключение.

— Ще ми го разкажеш ли?

— Казваш, че тази страна била твърде трезва за приключения. Но помисли само за лунг-ийн и сам ще признаеш, че и тук има достатъчно възможности за изненадващи преживявания.

— Лунг-ийн ли? Ти вече натъкна ли се на някой от тези хора?

При този въпрос на лицето му се появи особен, бих казал дебнещ израз.

— Ами да.

— Кога?

— Вчера.

— И къде?

— По реката.

— Как стана това?

— Плениха ме заедно с моя приятел и ни отведоха в един куанг-ти-миао.

— И после ви пуснаха на свобода?

— Не беше доброволно. Принудихме ги.

— Невъзможно.

— Възможно е, защото нали ни виждаш пред себе си!

— Това е нещо съвсем необикновено! Никога досега лунг-ийн не са пускали пленниците си без откуп.

— Даже им отмъкнах една пленена холандка, която намерих в куанг-ти-миао.

— Какъв беше броят им?

— Около Трийсетина.

— Тогава си успял да ги принудиш не чрез груба сила, ами си си послужил с някакво друго средство. Все повече събуждаш моя интерес и моето съчувствие. Ще имаш ли добрината да ми кажеш името си?

— Тук ме наричат Куанг-си-та-съ. Той скочи на крака.

— Куанг-си-та-съ! Известна ли ти е една студия със заглавие «Ниан-иан-куи-дзъ»?

Бях слисан. Той знаеше моята разработка «История на дяволите на западните морета».

— Да.

— А «Пън-дзао-и-ийн»?

— Да.

— М «Сио-тиан-ти»?

— Да.

— Ти ли си написал всички тези трудове?

— Аз.

— Сега знам много добре как си успял да избягаш от лунг-ийн. Знакът, който ти е дал Конг-ни, те е спасил от плен.

Слисването ми нарасна още повече. Попитах го:

— Познаваш ли Конг-ни?

— Познавам го. Ти си му спасил живота и той ми разказа всичко. Посети ме веднага при завръщането си в Куанг-чой-фу. Даде ми и да прочета твоите студии. Трябваше да ги прегледам, защото съм един от онези као-пан-съ, [204] Доктори на мястото за провеждане на изпитите. Б. нем. изд. които имат задължението да проверяват и оценяват подобни трудове.

— А моите работи прегледани ли са вече?

— Да, от мен и от още един човек.

— Какъв ще е резултатът?

На лицето му се появи лека усмивка.

— Съвсем същият, който ти е предрекъл и Конг-ни. Неговият баща има голяма власт в империята, макар че получи позволение от императора да се оттегли на заслужена почивка. В нашата провинция той е най-върховният сред изпитващите и може да раздава въпросната степен без предварително допитване до ли-пу. От твоите разработки сигурно ще разбере, че ти си голям учен и ще те направи дзин-шъ, [205] Доктор. Б. нем. изд стига само да му се подчиняваш.

— Да му се подчинявам ли? В какъв смисъл?

— Той сам ще ти каже. После ще изпрати трудовете ти на ли-пу само колкото да ги погледнат, след което ще бъдат депозирани във вън-чанг-кун. [206] Дворец за научни разработки. Б. нем. изд. Ти си чужденец, но изцяло от теб зависи дали ще станеш та-куънг-фу. [207] Велик мандарин. Б. нем. изд. После ще получиш голяма власт и няма да е необходимо да се връщаш в твоята страна, където ще си принуден да пишеш книги, за да не гладуваш.

Не бях очаквал подобен обрат в разговора ни. Бях написал въпросните разработки само от любов към приключенията. И през ум не ми беше минавало да вярвам в някакъв успех, а ето, че този ча-юан, който беше високопоставен и влиятелен човек и спадаше към съсловието на мандарините със синьо копче, изведнъж ми съобщаваше, че действително мога да получа научна степен. В случая сигурно бяха намесени и някакви особени обстоятелства, още повече, че цялата работа се придвижваше с необичайна за китайските порядки бързина. Любопитен бях да разбера в кои неща трябваше да се подчинявам на бащата на Конг-ни. Предполагах, че той беше някакъв роднина на съдията. Затова попитах:

— Конг-ни не е ли вече при теб?

— Не е. Отиде при баща си Минг-дзу.

— Ти познаваш и него, така ли?

— Да. Той ми е брат и ако се подчиняваш на волята му, ще станеш негов син.

— Къде живее той?

— В Ли-тинг. Конг-ни не ти ли каза?

— Не.

Значи бащата на Конг-ни живееше също в Ли-тинг, където пребиваваше и върховният главатар на Драконите Кианг-лу! Това ме накара да се замисля. Стигнах до извода, че между двамата не може да няма някаква връзка и се опитах да узная нещичко, като зададох следния въпрос:

— Позволено ли е на един китайски фу, на един граф, който е бил фу-юън, да осинови някакъв си чужденец, християнин?

— Всичко, което може да се направи, е позволено.