Карл Май - Край Тихия океан

Едва когато след около час и половина оставихме града и предградията му зад гърба си, опашката на кометата постепенно се разтури и изчезна, а ние започнахме да дишаме по-спокойно.

Носачите на паланкини са най-популярните и най-живописни хора в цялата Небесна империя. Те са способни да издържат кажи-речи на нечовешко напрежение. Непрекъснато тичат към целта си, без да намаляват своята бързина. Пъшкат под товара си, целите се обливат в пот, но изглежда никога не се изморяват. Все едно им е дали пътят е хубав или лош, дали се изкачва или се спуска и дали води през нагорещени пясъци или пък през широки потоци. И за всичко това те получават по един тзиен на всяка миля, което ще рече малко повече от три пфенига за един час път. Обикновено са облечени в много къси панталони и също тъй къса риза. На бос крак те носят сандали от оризова слама.

Никак не бях възхитен от пътуването ми в паланкина. Лежах в него като в ковчег. Къде-къде предпочитах под мен да има някой добър кон, ала в Китай и особено в южните му провинции конете са голяма рядкост.

Спряхме едва по пладне. Бяхме се озовали в някакво село, чийто сиан-йо [208] Кмет. Б. нем. изд. ни отвори куанг-куан [209] Община, кметство. Б. нем. изд. и го накарахме да ни донесе всичко, от което се нуждаехме. След един посредствен обяд ние останахме още известно време, за да си отпочинем.

— Чарли, я ми кажи, харесва ли ти пътуването в един такъв паланкин? — попита ме Търнърстик.

— Не особено.

— А на мен пък още по-малко. Носилките са застлани с най-фините и скъпи платове, но в тях се пътува направо мизерно. Хвала на моя кораб!

— Хвала на моя кон.

— Ами! Как ли не! Кон, от който се смъкваш на земята двайсет пъти на всеки десет крачки! Та това е къде-къде по-лошо от паланкина! А дали и тук, по Пе-кианг, се срещат Дракони?

— Естествено. Нали ти казах вече, че върховният Дракон живее в Ли-тинг, точно там, където отиваме.

— Well, тогава ще поогледаме малко този тип!

— Там ще дойде и джиахурът, който се забави в Кантон само заради нас.

— И него ще поогледаме, но няма само да го гледаме, ами ще направим с него и нещо друго. Та нали сме скрили револверите си в тези безкрайно широки ръкави…, но, Чарли, я ми кажи защо ни натрапиха тези чадъри и ветрила?

— Ветрилото е, за да се разхлаждаш с него, когато ти стане много горещо, а чадърът е универсално средство: той те пази от дъжд и слънце, служи ти като бастун, а има и похвалното предназначение да раздаваш с него по някой и друг хубав удар.

— От всичките му начини на приложение най ми харесва последният. Но за какво ми е ветрилото? Ако се изпотя, просто ще разкопчея тази пижама, ще сваля плитката и шапката от главата си и хубаво ще си почина. А ако завали…, ама че глупаво изобретение е чадърът! Та нали е все едно дали ще се измокри дрехата или чадърът! Едното от двете трябва да се примири с тази участ. И без друго после пак ще изсъхне. Нима водата може някога да проникне по-надълбоко от кожата?

— Не, кептън, но и това е достатъчно дълбоко! Въпреки всичко, ако искаш да минеш за мандарин, ще трябва да свикнеш с ветрилото и чадъра.

— Well, но тогава не се обръщай към мен с «кептън», а ме наричай мастър мандаринунг Търнърстикинг!

— Не става, защото думата мандарин не съществува в китайския език. Вместо мандарин китаецът казва куанг-фу. Затова би трябвало да те наричам куанг-фу Търнингстиккинг.

— Ами аз как да те наричам?

— Конг-ни ме кръсти Куанг-си-та-съ. Следователно аз съм куанг-фу Куанг-си-та-съ.

— Два пъти куанг… хм, малко е трудно. Я ми напиши това име на къс хартия! Докато ме носят в паланкина ще го науча наизуст.

С удоволствие направих каквото искаше, защото предварително знаех, че усилията му щяха да останат напразни. После платих на кмета и дадох заповед за тръгване.

Шествието отново потегли в същия ред, като непрекъснато вървяхме все нагоре по брега на Пе-кианг срещу течението й. Следобед спряхме за кратка почивка, колкото да изпием по чашка чай и тъкмо когато слънцето залезе, ние видяхме как пред нас изплува Ли-тинг.

Това беше едно малко градче, чиито къщи обаче бяха доста разпръснати, понеже повечето от тях бяха заобиколени от градини, където забелязах множество по-големи или по-малки езера. В тях се развъждат златни рибки, с които Ли-тинг върти добре развита търговия.

Пред самото селище видях внушителна постройка, която си личеше, че е лятна резиденция на някой китайски големец. А пък зад града се издигаше нещо подобно на замък, състоящ се от няколко сгради, заобиколени от високи и яки зидове. По-нататък в дъното на пейзажа забелязах голи насечени скали, чиито зъбери бяха позлатени от залязващото слънце. В околностите на градчето имаше само оризища, захарна тръстика и бамбук. Нищо друго. Изобщо еднообразен ландшафт. Но царящото оживление по реката представляваше приятна и притегателна гледка за окото.