Карл Май - Край Тихия океан

— А чел ли си трудовете му?

— Не.

— Аз ги имам и ще ти ги дам да прочетеш неговото описание на градината, която наредил да му направят, за да може в нея да си почива след изпълнението на служебните си задължения. Аз създадох моята градина съвършено точно по неговия прекрасен образец.

Когато влязохме в жилището му, той ме заведе в една голяма зала, осветена от множество фенери и лампи. Там се съхраняваха хиляди книги и ръкописи. Той свали един том и ми го подаде.

— Ето, това е книгата на Съ-ма-куанг. Ти сигурно с удоволствие ще прочетеш описанията му, за да можеш да разбереш всичко за моята градина. Остани тук колкото искаш и ми разреши да си тръгна, понеже имам още доста да пиша.

Той се отдалечи.

Седнах до една лампа и отворих книгата. Скоро намерих споменатото от фи място. То събуди най-живото ми съчувствие първо, заради топлия тон, с който бе написано, и второ, заради интересната представа, която даваше за един китайски държавен мъж, а тя имаше много малко общо с обичайния образ на китаеца, съществуващ в съзнанието ни. Близо до мен се намираше маса с оризова хартия, туш и четчици. Взех от хартията, извадих молива си и преведох въпросния текст за спомен от пребиваването ми при един китайски граф. Той гласеше:

«Нека други хора си строят палати, където се затварят с грижите си или робуват на своята суетност. А аз си създадох свое кътче за усамотение, за да прекарвам приятно свободното си време и да събирам своите приятели около себе си.

За целта ми бяха нужни не повече от около седемдесет декара земя.

В средата е разположена голяма зала, където се съхраняват пет хиляди книги, за да мога да разговарям с човешката мъдрост и да общувам с древните учени. Заобиколена от вода, на юг е разположена друга по-малка зала, около която бълбука поток, спускащ се от западните хълмове. Той образува дълбок воден басейн, откъдето водят началото си пет други поточета, в чиито води плавно се носят безброй лебеди.

На брега на първия поток, образуващ пенливи водопади, се намира стръмна скала с такъв връх, който е извит като хобота на слон и сякаш служи за опора на въображаема увиснала във въздуха стая. Тя не е затворена, за да може да се диша чистия свеж въздух, както и да се виждат скъпоценните камъни, с които зорницата краси короната на изгряващото слънце.

Само след броени крачки вторият поток се разделя на два канала, които се вият около една галерия, обрамчена от двойна тераса, която е обгърната от аромата на цветя и чиито подпорни колони са само олеандри и нарове.

Третият поток описва широка дъга около самотна колонада и образува там красиво островче, чиито брегове са украсени с пясък, черупки от миди, охлюви и лъскави камъчета. Една част от острова е засадена с вечнозелени дървета,, а на другата се издига колиба от ро-танг, [215] Известната у нас испанска тръстика. Б. нем. изд. подобна на онези, които си правят нашите рибари.

Последните два потока, изглежда, ту се опитват да се съберат, ту се отбягват. Те ромолят покрай обсипана с цветя поляна, на която носят влага и благодат. Тук-там те излизат от коритото си и образуват малки вирчета, около които се виждат зелени тучни морави. После те се отдалечават от поляните, образуват тесни и дълбоки улеи, пробиват си път между истински хаос от скали, които се опитват да им попречат да продължат. След това със силен шум или образувайки вълни със сребърни гриви те се втурват по тесни криволичещи проломи надолу, търсейки изход.

Северно от библиотеката са разположени отделни къщички. Някои от тях са на хълмове, от които единият бди над другия, както майката бди над своите деца, други са опрели задната си стена на някой планински склон, трети пък надничат, скрити от тесни клисури.

Навсякъде бамбуковият гъсталак осигурява прохладна сянка и по покритите с пясък алеи не пада нито един слънчев лъч.

На изток се е простряла малка равнина, разделена отчасти на прави продълговати четириъгълни лехи, а отчасти и на кръгообразни лехи. Прастара кедрова гора ги предпазва от студения северен вятър. В тези лехи се отглеждат благоуханни растения, лековити билки, цветя и декоративни храсти.

На това Прелестно място цари вечна пролет. Чак до хоризонта се простира горичка от нарове, лимонови и портокалови дръвчета, по които непрекъснато има цветове и плодове. По средата на тази равнина се намира потънала в зеленина беседка, към която човек постепенно се изкачва в кръг, също както по извивките на охлювна черупка. От всички страни тя е заобиколена от морава, в която на много места има пейки. Те предлагат място за почивка и от тях се открива най-хубавата гледка.