Карл Май - Край Тихия океан

— Аз съм си-фан [216] Източнотибетци, наричани още и коло заради склонността им към разбойничество. Б. нем. изд. , а никой си-фан не заключва у дома си своята жена или дъщеря. Всеки може да разговаря с тях. Доведи ми го утре, или може би ще е по-добре да ви изпратя покана, а?

— Изпрати ни, за да не би да заподозре нещо.

— Ще я получиш. И тъй, постъпи както ти наредих. Кианг-лу не се шегува!

— Ами ако чужденецът не пожелае?

— В такъв случай мястото му ще заеме Конг-ни.

— Няма ли друг изход?

— Не, това е единственият изход, освен ако не искаш да използваш насилие.

— Насилие ли? В какъв смисъл?

— Нали досега в Лунг-кой-сианг [217] Букв.: Еркерът в Драконовата клисура. Б. нем. изд. на не един и двама им е идвал друг акъл?

— Вярно. Но как да го накараме да отиде там горе?

— Няма нищо по-лесно от това, а после гладът и жаждата ще свършат своята работа. И така, действай! Аз си тръгвам!

С два скока той се озова от външната страна на зида и скоро чух как стъпките му заглъхнаха, фи остана още минута-две съвсем неподвижен на мястото си, а след това закрачи към задния вход на къщата, откъдето долових лекия шум от ключалката. Изчаках още няколко минути и едва тогава се върнах пак през прозореца.

Търнърстик ме очакваше с голямо нетърпение.

— Къде се бавиш цяла вечност? Онзи тий си отиде вече!

— Знам.

— И ти го остави да офейка?

— Не беше джиахурът.

— Че кой беше?

— Кианг-лу.

— Вър… вър… ховният предводител на речните пирати?

— Да.

— Колко тъпо, че не съм бил там! Как ми се искаше да го бях спипал!

— Pshaw, и ти нямаше да го направиш! В чужда страна, сред неприятели и предатели е винаги по-добре да действаш предпазливо, отколкото да се опитваш да сринеш стената с глава.

— Неприятели и предатели? Но ние си нямаме работа с такива хора!

— Напротив!

— Кой например?

— Всички!

— Обясни ми!

— Трябва да се оженя за дъщерята на върховния Дракон.

— За дъщерята на върховния негодник ли? Ти да не би да не си с всичкия си?

— С всичкия съм си и то още как! Просто цялата работа е откачена. Трябва да се оженя за тази непозната, иначе ще ни затворят на едно място, което наричат Лунг-кой-сианг. Там се канят да ни уморят от глад и жажда.

— И какво означават тези думи?

— Еркер в Драконовата клисура.

— Хубав еркер, няма що! Но защо трябва да се жениш за нея?

— И аз не знам, но навярно ще разбера. Успях да чуя поне следното: първоначално са замисляли да принудят Конг-ни да вземе момичето за жена. Но по някакви причини той няма особено желание и се опитва да ме направи свой заместник.

— Zounds!

— Въпреки че това може да се нарече предателство спрямо мен, все пак не мога сериозно да му се сърдя. Не вярвам наистина да ми мисли злото. Сигурно съществува някаква важна причина, която принуждава Кианг-Лу да се сроди с фи. Без съмнение в случай на крайна нужда той разполага с властта и средствата да постигне целта си с насилие и заплахи. Освен това и Конг-ни трябва да има някаква причина да се противопоставя на подобно обвързване, а и тъкмо мен да избере за свой заместник.

— Нямам никакво намерение да си блъскам главата над този въпрос. Какво смяташ да правиш?

— На първо време ще изчакам да видя какво ще ми кажат.

— Хубаво! Значи и аз ще трябва да чакам.

— Така е. Впрочем утре ще бъдем поканени на гости в дома на Кианг-лу.

— Наистина ли? Радвам се. Прекрасно е да опознаваш чужди страни и хора!

— Нали? Само дето понякога е и мъничко опасно, но това не бива да ни стряска. Нека сега си легнем да спим! За утре ще видим — нов ден, нов късмет! Лека нощ, Куанг-фу-Търнингстиккинг!

— Good night, сър Куйг-фу-кунг-фо-кунг-мо-ло!

Угасих осветлението в стаята си и легнах да спя. Странно, тази нощ, след като знаех, че напълно съзнателно съм тръгнал срещу една определена опасност, аз спах чудесно и то без да сънувам. Когато се събудих, утрото бе вече настъпило и тъкмо в този момент капитанът влезе в стаята ми.

— Ставай, стари приятелю! Нашият домакин изпрати вече при мен един слуга да провери дали си се събудил. Трябва да си изпием утринния чай.

— Веднага идвам!

— Добре! Значи ще те почакам тук.

Само няколко минути по-късно ние влязохме в трапезарията, където заварихме Конг-ни и неговия баща.

На масата имаше само чай с куамин, [218] Кръгли или четириъгълни късчета сушено месо, нанизани на връв. Б. нем. изд. за което фи се извини с думите, че бил поканен на гости и щял да вземе и нас двамата.