Карл Май - Край Тихия океан

Нашето шествие се понесе в тръс през града към подобните на замък сгради, пред чиято порта най-сетне спряхме. Тя се отвори незабавно и навън излезе някакъв стар китаец, който при вида на двете носилки учудено плесна с ръце и възкликна:

— Нашият ча-юан! Елате бързо насам, мъже! Помогнете на чин-чу [210] Височайшия господар. Б. нем. изд. да слезе!

Търнърстик веднага отвори сам своя паланкин, стъпи на земята и носейки под ръка чадъра си като копие по време на рицарски турнир, премина през портата и влезе в двора. Но аз останах спокойно да чакам в носилката дори и след като организаторът на пътуването ни отдръпна встрани завесите й. Аз бях мандарин с кристално копче и исках да бъда посрещнат, както му се полагаше на моето съсловие и на моя сан.

Изглежда старият познаваше паланкините. Беше ни взел за съдията, за брата на своя господар. Докато плащах на отговорника дължимата сума за всички участници в това пътуване, прибавяйки за всеки по един ком-ча, дочух откъм двора мощния глас на капитана:

— Гръм и мълния, та това е самият Конг-ни, дето го измъкнахмонг измежду дивитенг козинг! Welcome, [211] Добре дошъл! Б. пр. старинг приятелюнг!

— Капитане, ти тук? Къде е твоят приятел и как попадна в Ли-тинг?

— Ама този Чарли или по-скоро Кунг-фукунг-ху-кунг-лу наистина все още си седи вътре в каретата, като че ли някой го е накарал да мъти яйца!

Незабавно Конг-ни се озова при мен и ме поздрави с нескрита радост. Видимо беше изненадан от преобразяването на нашата външност, ала нищо не ни попита, а ни поведе към сградата и после нагоре по широки стъпала на най-горното, от които ни очакваше един човек. Той приличаше на съдията така, както само братя могат да си приличат и явно беше бащата на Конг-ни.

— Куанг-си-та-съ! — подвикна му неговият син. По лицето на бащата се изписа изненада. Но той изобщо не ми позволи да направя обичайния дълбок поклон, а ме поздрави с добре дошъл по такъв начин, сякаш бяхме стари познати. След това ни заведе в голяма стая, където ме огледа по-подробно и отново ме поздрави с думите:

— Бъди ми добре дошъл, спасителю на моя син! Моят дом е и твой дом. Само заповядай и всички ще ти се подчинят!

Извадих писмото от неговия брат и му го предадох. Докато ние насядахме, за да го почакаме, той го прочете, а после ни направи знак да го последваме. Влязохме в един коридор.

— Ще си разделите тези помещения. Стаите вдясно са твои, а онези отляво ще са на твоя приятел. Влезте и почакайте! Ще получите всичко, от което се нуждаете, а после ми разрешете да поговоря с вас!

Пред мен се разкри цяла редица от разкошно обзаведени стаи и едва бях успял да се огледам в тях, когато се появи един слуга и ми донесе чисто бельо и горни дрехи. Преоблякох се и погледнах през прозореца към градината под него, която действително беше великолепна и ме посрещна със своите смайващи благоухания. Скоро се появи и друг слуга с изящна лампа от рогово вещество, в която гореше прекрасно сианг-ю [212] Благоуханно масло. Главната му съставна част е сусамово масло. Б. нем. изд. .

— Ще бъдеш ли така добър да дойдеш при господаря? — най-учтиво ме попита слугата.

— Да. Къде е той?

— Ще те приеме в същата онази стая, където ти беше преди малко.

Излязох в коридора. Там горяха няколко лампи от същия вид и с красивата си мека светлина озаряваха какви ли не причудливи предмети на резбарското изкуство. В голямата стая ме очакваше фи заедно със своя син. Трапезата беше вече покрита с ястия, които по нищо не отстъпваха на вечерята от миналия ден.

Търнърстик се появи веднага след мен. За малко щях да избухна в смях. Дългата плитка висеше отстрани на главата му, а под ръката си беше притиснал чадъра. Беше разперил ветрилото и докато се покланяше, го размаха с такава сила, сякаш искаше да убие с него някой бик.

Двамата китайци останаха напълно сериозни. Насочихме се към трапезата. Търнърстик направи доволна физиономия и подпря чадъра си в ъгъла.

— Дзинг! [213] В случая има значение на «каня ви» или «моля, заповядайте!». Б. нем. изд. — простичко ни помоли нашият домакин и ние заехме местата си.

Капитанът запретна необичайно широките ръкави и посегна към сладкишите, поднесени му от Конг-ни. Китайците се хранят по обратния ред на ястията, с който сме свикнали ние. Започват с десерта и най-често свършват със супата. Понякога този порядък се нарушава само за да се угоди на някой европеец. Виното не се пие изстудено от стъклени чаши, а топло от тумбести порцеланови чаши без столчета. В почивките между отделните блюда хората стават, изпушват по една лула или се развличат по някакъв друг начин. Жените никога не присъстват. Най-много да надничат през вратата на някоя съседна стая, която представлява решетка от бамбукови пръчки.