— Да.
— Тогава най-голямото щастие за него би било пак да си ги възвърне. Нали?
— Така е.
— Но твоята религия му отрича това щастие, а моята му го дава. Е, коя от двете е за предпочитане?
— Искаш да кажеш, че твоята религия е по-добра от моята, така ли? Не си учтив, а досега си мислех, че тао-дзъ са много учтиви хора. Но нека не се караме заради това. Ти казваш, че твоята религия е по-добра от моята, а аз също казвам, че моята религия е по-добра от твоята. Значи сме единодушни в мнението си — всеки смята едно и също за собствената си религия. Я ми кажи по-добре с какво се занимаваш!
— Аз съм моа-съ. [186] Писател, буквално «доктор на перото». Б. нем. изд.
— Моа-съ ли? И защо си дошъл в Тиън-сиа? [187] «Под небето», тоест Китай. Б. нем. изд.
— Защото искам да опозная тази страна и нейните жители.
— А защо искаш да ги опознаеш?
— За да мога да напиша книга за Тиън-сиа.
— Тогава сигурно си някой богат човек.
— Напротив — беден съм: Но трябва да ти кажа, че в моята страна се плаща на писателите, докато при вас всички моа-съ пишат без възнаграждение.
— Тогава вие тао-дзъ сте много загадъчни хора. Ами какъв е този йенг-ки-ли?
— Той е йанг-шой-пи. [188] Морски капитан. Б. нем. изд.
— Има ли кораб?
— Да. На котва е в пристанището на Хонконг.
— Защо е дошъл в Куанг-чой-фу?
— Защото е мой приятел и не искаше да ме остави да пътувам сам.
— Корабът му военен ли е?
— Не. Той е търговски плавателен съд.
— Това е цяло щастие за него, понеже в противен случай бях длъжен да се отнеса по-сурово към вас. От колко време сте в Куанг-чой-фу?
— Едва от днес.
— Защо сте навлезли във вътрешния град?
— Защото не ни се вярваше, че там ще срещнем толкова невъзпитани хора.
— Ще пишеш ли в твоята книга и за тях?
— Да.
— А също и че си бил при мен?
— Да.
— И как съм те приел, и как съм се отнесъл с тебе?
— Също.
— Ще го прочетат ли всички тао-дзъ?
— Не само те, а и йенг-ки-ли, инг-ки-ли, фампа, [189] Французи. Б. нем. изд.
о-ро, [190] Руснаци. Б. нем. изд.
пот-ту-ки, както и си-пан-си, [191] Испанци. Б. нем. изд.
тъй като книгата ще бъде отпечатана и на тези езици.
Трябваше малко да пораздуя нещата, защото това можеше да ми бъде само от полза.
(Очарователната скромност на Карл Май просто не ми остави възможност да не разваля текста с тая забележка. Възхищавам му се за пореден път. (Victor от безмонитор.ком))
— Я седнете тогава! Сами ще видите как раздавам правосъдие!
Настанихме се на един диван. Той позвъни с едно звънче и пингът се появи.
— Доведете онези мъже!
— Този тип говори наистина безобразен китайски — прошепна ми Търнърстик. — Не разбрах нито дума. Какво ще става с нас?
— Нищо. Дори ми се струва, че другите ще бъдат наказани.
— Как така?
— Ами казах му, че ще пиша книга за Китай и в нея ще спомена и за него.
— Много хитро, Чарли, много умно! Любопитен съм да видя какво ще стане.
Доведоха нашите противници. Лицето на съдията се промени напълно. Челото му се покри с дълбоки бръчки, а искрящите му очички гневно измерваха хората, които по китайски обичай коленичиха пред него.
— Какво? Дръзвате само да коленичите пред мен, а, песове такива? — прогърмя гласът му. — Веднага по корем, с чело, опряно в земята! Кой от вас е кръчмарят, при когото е извършено престъплението?
— Аз, сиао-ти! [192] «Съвсем дребният, незначителният» — така трябва да се нарича пред мандарина всеки по-низкостоящ китаец. Б. нем. изд.
— отвърна му човекът, без да вдигне глава.
— Тези чу [193] Господа. Б. нем. изд.
ли започнаха свадата?
— Не. Те се държаха съвсем кротко и мирно.
— И въпреки това сте ги били! Ако отидат при своя консул и потърсят възмездие, ще бъдете убити. Но те са милостиви хора и всичко предоставиха на мен. Всеки от вас ще отиде за три години на заточение, а през първите десет дни ще носите пранги.
— Но аз съм невинен, чин-куанг-фу! [194] Величествен мандарин. Б. нем. изд.
— осмели се да възрази кръчмарят. — Аз, сиао-ти, предупредих тези хора и им забраних да бият двамата чу-куо-нган! [195] Господа превъзходителства. Б. нем. изд.
— Трябваше да го предотвратиш! Помоли тези и-чу, [196] Господа чужденците. Б. нем. изд.
може би ще ти опростят прангите.
Кръчмарят допълзя до нас по корем.
— Вие сте ти-та-шу, [197] Много велики господа. Б. нем. изд.
а аз съм сиао-ти. Знаете, че съм невинен. Имайте милост!
Читать дальше