Карл Май - Край Тихия океан

— Сериозно го Мисли, Чарли, я погледни долу на двора!

Прозорците на стаята бяха обърнати към вътрешния двор и там вече стояха осъдените. На врата на всеки един от тях бяха сложили пранги, направени от изключително тежкото дърво «аги-ла», които тегнеха върху раменете на осъдените, чиито глави стърчаха от дупка в средата им. Те много напомняха волски яреми.

В този момент при нас се появи един слуга, който се постави на наше разположение и ни донесе изкусно изработени фенери, за да освети стаята, тъй като вече бе започнало да се здрачава. После ни заведе в банята да се изкъпем и ни предостави леко и удобно китайско облекло, което ние с удоволствие използвахме.

След това, за да не скучаем, ни заведоха в библиотеката на съдията. Тя беше много богата. Докато аз се занимавах с книгите и ръкописите, Търнърстик обръщаше повече внимание на многобройните гравюри върху дърво. Всички те имаха особеността, че им липсваше всяка перспектива. На един пейзаж бе изобразен на заден план някакъв мъж, изкачващ планина, ала той имаше същата големина като момчето на преден план, което ловеше риба.

След известно време получихме покана за вечеря и се отправихме към трапезарията. Нашият домакин се появи сам. Или искаше несмущавано да се радва на компанията ни, или пък се боеше да не би да се разчуе, че е почел с гостоприемството си двама варвари.

Поднесоха ни шестнайсет блюда, които ми се иска специално да изброя заради тяхната странност и неповторимост.

За аперитив ни поднесоха превъзходен чай и паничка чудесно бадемово мляко, което китайците изобщо много обичат. После дойде първото блюдо — пилешки шийки фрикасе. След това ни сервираха пълнени морски раци, които, изглежда, моят доблестен приятел Търнърстик страшно много хареса. Последваха ги шунка, стриди и туршия. След това ни поднесоха печена патица и осолена свинска кожа с гъби, както и варени морски водорасли от Ванг-хиен. После хапнахме супа от лястовичи гнезда, подправена с яйце и шунка, а след тях мешано от перки на акула и петлюви гребени. Последваха ги патешки езици с бамбукови филизи и шунка. Ето че на масата се появи чудесен пастет от овнешко месо, както и млади водни охлюви от езерото Пойанг. След това ни сервираха пушено свинско, печено в нектар, последвано от шпекована патица във великолепен сос. Прекрасни бяха и макароните от Пекин, приготвени с бутчета от катеричка, а също и рулото от фазан. После дойде и редът на пудинг от грис с малинов сироп и хунг-са. [200] Плод, подобен на нашите дюли. Б. нем. изд. Последва овнешко печено в сладък сос с японски кюфтенца «саго». И накрая хапнахме чига с ориз, пъпеш, ферментирал джинджифил и кисели краставички от Манджурия.

Освен вече споменатия чай и бадемовото мляко, за пиене получихме още сам-шоу, [201] Китайска национална напитка, вид ракия от ориз. Тя е много силна, но за нашия вкус не е особено приятна. Б. нем. изд. пак пресен чай, подсладена вода, а съвсем накрая и шампанско, което, макар да не беше истинско, бе твърде приятно за пиене.

Всичко това, наистина, бе такава вечеря, каквато не бяхме очаквали. Тя спечели пълното одобрение и на моя капитан Търнърстик, но разбира се, само с изключение на водните охлюви, които нашият домакин бе принуден да изяде сам.

Фрик беше особено доволен от домакина ни затова, защото китаецът прояви достатъчно такт и съобразителност да нареди да поставят на масата редом с китайските пръчици за хранене също и ножове, вилици и лъжици.

— Не е ли прекрасен човек този съдия? — попита ме той. — Отлично опознавам тук страната и хората. Имам само една-#единствена забележка, а именно че страшно са занемарили езика си. Говорят китайския така, както индианецът говори английски — нищо не им се разбира.

— Но аз как ги разбирам?

— Е, да, за мен това е цяла загадка.

При поднасянето на всяко блюдо ча-юан ми обясняваше от какво и как е приготвено и ме питаше дали ни е вкусно. Обясних му как се приготвят същите ястия в нашата родина и изобщо установих, че той беше един добре осведомен и любознателен човек. Накара ме да му разкажа за моите пътешествия. В географията и етнологията той бе по-начетен, отколкото обикновено се предполага за китайците. Накрая ми призна:

— Ти си видял и преживял толкова много, колкото не е описано във всичките наши кинг н шу, [202] Книги и указания. Б. нем. изд. но в Шин-тан [203] Будистите наричат така Китай. Б. нем. изд. няма да се сблъскаш с нито едно подобно приключение. Тази страна и народът й са твърде трезви за такива неща.