Карл Май - Край Тихия океан

— Няма да ви търпим нито миг повече! Вън!

Той посегна към Търнърстик, който не беше толкова висок като мен, но естествено и тук сметките му излязоха криви. Капитанът го сграбчи за дрехите пред гърдите и ме попита:

— Чарли, работата сериозна ли е?

— Да.

— Е добре, тогава и ние ще кажем край на шегите! Той вдигна китаеца във въздуха и го хвърли сред другарите му така, че мнозина от тях изпопадаха на земята.

— Каквонг ви прихващанг, глупацинг такиванг! Ако не си седнетенг моменталнонг по местатанг, щенг ви направимонг на кайманг!

Няколко от пейките, направени от бамбукови пръти, светкавично бяха разглобени, за да се въоръжат нападателите. После се започна ръкопашна схватка, от която след доста удари и ритници успяхме да излезем победители.

Десетината слабички, лошо хранени човечета не бяха в състояние да мерят сили с нас, още повече че кръчмарят и неговите хора не ги подкрепиха.

Но кратката схватка не мина без шум и олелия и се случи онова, което бях очаквал: в помещението влязоха няколко полицаи, при чието появяване редът и спокойствието незабавно се възстановиха. Всъщност това бяха войници. Униформата им се състоеше от къса червена куртка с бели кантове, къси сини памучни панталони, груби платнени обувки с филцови подметки и плетена шапка от бамбуково лико. Бяха въоръжени с бамбуков щит, върху който беше изобразен императорският дракон, със стрели и лъкове, както и с една къса палка. На гърдите и на гърба им отдалеч се виждаше изрисуваният с ярка боя надпис «пинг», [175] Войник. Б. нем. изд. тънките им дълги, увиснали мустаци напразно се мъчеха да им придадат по-войнствен вид.

Щом ни видяха, те се постараха лицата им да придобият възможно по-свиреп израз и стиснаха палките в ръка.

— Кои сте вие? — попита техният предводител, обръщайки се към капитана.

— Какво иска пък тоя? — осведоми се Търнърстик.

— Пита кои сме.

— Кажи му, Чарли! Но същевременно му кажи, че като нищо и той може да яде бой, ако не се държи учтиво!

Пингът повтори въпроса си с още по-силен глас. Отговорих му:

— Ей този човек е йенг-ки-ли, а самият аз съм тао-дзъ.

— Значи сте чужденци и варвари, а се осмелявате да влезете в Куанг-чой-фу!

— Внимавай какво говориш! В нашата страна думата «варварин» е голяма обида, която никой не прощава.

— Варвари сте, иначе не бихте предизвикали това сбиване.

— Ами тогава китайците са варвари, защото те го започнаха.

— Това е лъжа! Тези хора са добри и кротки. Не са ви направили нищо лошо.

След тези думи аз сложих ръце върху раменете му така, че той потрепери.

— Ако още веднъж ни обвиниш в лъжа, така ще ти нашаря гърба заради твоите «варвари», че ще придобие небесносин цвят.

Човекът отстъпи назад.

— Заплашваш ме, а? Знаеш ли какво значи това?

— Нищо! Какво искаш от нас?

— Ще ви арестувам и ще ви отведа при ча-юан.

— Не възразяваме, но само ако задържиш и тези хора.

— Те са невинни.

— Това ще реши ча-юан. Откъде знаеш кой е виновен и кой не е? Та ти все още никого не си разпитал и нямаш представа как се започна свадата.

— Това не е ваша работа! Платете си сметката и тръгвайте пред нас!

По жестикулациите на полицая, капитанът разбра за какво ставаше дума.

— Чарли, какъв е този човек?

— Войник и полицай.

— Навярно иска да ни арестува, а?

— Да, така е.

— Я се отдръпни настрани! Искам малко да му обработя шапката с юмруци, та дано акълът му се поразмърда.

— Така само ще си навредим. Вече проявихме непредпазливостта да нагазим във водата и сега щем не щем, ще трябва да плуваме по течението.

— Да не би това да е упрек?

— Не. Та нали тръгнах с теб като добре знаех, че и аз ще загазя. Но няма да допусна да си изпатя. Бъди така добър и спокойно се остави да те арестуват.

— Навярно нямам друг изход, щом това ти е желанието! — недоволно промърмори той.

— Колко струва нашият ча? — попитах кръчмаря.

— Общо прави един фън. [176] Един фън или фун има десет дзиъна и приблизително се равнява на три пфенинга. Б. нем. изд.

— Ето!

Дадох му десет фъна и после се обърнах към полицая:

— Готови сме да тръгваме, но настояваме да получим два паланкина, [177] Закрити носилки за пренасяне на хора. Б. пр. защото няма да вървим пеша. Ето ти пари, за да ги платиш.

Пъхнах в ръката му един долар.

— Искаш ли да ти връщам някакво ресто? — попита ме той глуповато и нахално.

— Не.

— Ще имаш паланкините.

— Но пак настоявам да задържиш и тези хора. Те започнаха свадата.