Карл Май - Край Тихия океан

— Защо разчеква уста, а не говори? Квимбо теб цапне по глава, та уста се пак затвори.

Последва мощен удар с пръта по главата на китаеца и той се строполи на палубата като пън. Човекът, който беше искал да избие екипажа на яхтата, бе прострян от ръката на презирания от него кафър.

И така, великанът лежеше в безсъзнание в краката ни. Бях се приготвил за юмручен бой с него и макар че не се страхувах от силата му, все пак почувствах известно облекчение, когато го видях обезвреден по такъв начин.

— Thunder storm, [266] Гръм и мълния, по дяволите! Б. пр. ама че удар! — възкликна лордът. — Кой би очаквал подобно нещо от по-дребния Квимбо!

Кафърът чу думите и гордо попита:

— Що не очаква туй от Квимбо? Та Квимбо съм хубав, голям, храбър герой. Квимбо не страхува дори ако не тъй голям и висок, и широк кат’ китаец. Квимбо обича добър, мил Германия и за него избие всичко китаец и друг враг. Свършил Квимбо добре свой работа?

— Да, добре я свърши, но се надявам, че не си убил негодника. Наведох се, огледах Та-ки и уверих другите:

— Не е мъртъв и скоро ще се съвземе, ала седмици наред ще има на главата си значителна цицина.

— Няма да му навреди. Онзи, който получи по главата си удар с такъв прът, не бива да се учудва, ако след това главата му го боли и бучи дълго време. Да го вържем, за да не върши глупости, когато се съвземе!

Отнесоха китаеца при мачтата и там го вързаха така, че после да не може да помръдне. След това лордът нареди на щурмана:

— А сега вдигай котва! Пак поемаме към Каморта!

— Бих предложил да останем още Малко на котва — възразих му аз.

— Защо?

— Тук имам още работа.

— Каква?

— Китаецът разполага тук със свои хора, с които се канеше да нападне яхтата и да избие екипажа.

— Какво ни засяга това? Щом целта е постигната, нищо друго не искам да знам. А нали я постигнахме? Или може би не?

Погледнах го с усмивка, без да му отговоря. Тогава той приближи лицето си до моето, остави пенснето да се плъзне до върха на носа му и ме попита:

— Чарли, защо ме гледаш така? Да не би да се лъжа?

— Мислиш, че успешно съм се справил, така ли?

— Йес. Поне ми се струва, че мога да го предположа.

— Well! Значи може би разбираш, че би изгубил облога си?

— Остави ме намира с този облог, а по-добре ми кажи какво е положението на нещата!

— Добре! Вече знам къде трябва да търсим Тигровия мост, сър!

— Така ли? И къде?

— По югозападното крайбрежие на Суматра, близо до остров Мансилар в залива Тапанули.

— Изглежда това ще е срещу големия остров Пуло Ния или както го наричат още Нияс?

— Североизточно от него, между него и континента.

— Славен човек си, Чарли, добре се справи с тази работа. Наистина не ми се вярваше, че ще съумееш да изтръгнеш тайната от този китаец. Но да не губим повече ценното си време на Ти-лангджонг! Ще откараме китаеца на Каморта и ще го предадем на управата на каторжническата колония. Тяхна работа е какво ще правят с него. А после ние ще се отправим към Суматра.

— Хмм! Но дали е възможно?

— Защо да не е?

— Имаш ли достатъчно въглища?

— Не, но вече мислих по този въпрос. На Каморта ще натоваря голямо количество дърва. Там има достатъчно затворници, които ще свършат тази работа.

Вдигнахме котва и заобикаляйки северозападния край на острова, яхтата се отправи на юг. По едно време забелязахме, че Та-ки дойде на себе си. Главата го болеше и той посегна да я хване с ръце, което не му се удаде, защото беше вързан. Това го накара окончателно да се съвземе. Нададе гневен вик и неспокойният му поглед зашари между мен и лорда.

— Подлец, предател! — извика той, скърцайки със зъби. — Взех те под закрилата си, а в замяна ти най-подло ме предаде.

— Лъжеш се — усмихнах се аз. — Дойдох при теб не за да търся закрилата ти, защото не съм избягал престъпник.

— А какъв си?

— Аз съм от хората на тази яхта и присъствах, когато беше пленена джонката «Хайанг-дзъ». Капитанът й заедно с целия екипаж бе наказан. Ти също ще си получиш заслуженото, а на нас ни остава само още да потърсим Линг-тао при Тигровия мост. Не знаехме къде се намира и затова дойдохме при теб да изкопчим тайната.

Китаецът изригна едно проклятие и затвори очи.

Когато тръгнахме с Та-ки за яхтата, Калади беше останал на брега, но щом видя как Квимбо повали китаеца, той веднага пристигна с друга лодка. По мое предложение и двете лодки бяха вдигнати на борда, защото ми мина мисълта, че по-късно може би щяха да ни потрябват.

След като отново хвърлихме котва в пристанището на Каморта, лордът даде сигнал, че желаем да разговаряме с коменданта. Той дойде и много се зарадва на успеха ни. Щом записа разговора ми с Та-ки, обеща да ни изпрати толкова дърва, колкото можехме да натоварим. После се върна на сушата с лодката заедно с пленника. Скоро след това ни бе докаран обещания горивен материал и то в такова количество, че измина половината нощ докато го натоварим на яхтата. Беше повече от достатъчен, за да поддържа огъня под котлите до Суматра. Щом започна да се разсъмва, ние излязохме от пристанището на Каморта и се отправихме да търсим загадъчния Тигров мост.