Карл Май - Край Тихия океан

— Досега ли? Само досега ли, Чарли?

— Да. Многократно си ми казвал, че онзи, който не приеме предложения му облог, не е истински джентълмен:

— Но аз приемам облога, само че не мога да заложа моята чадър-лула. Не мога, нямам това право.

— Всичко това са само фрази и извъртане. Щом не желаеш да я заложиш, няма да се обзалагаме, а виновният за провалилия се облог ще си ти! Ето как стоят нещата. Или не е така, а?

Рафли направи много замислена физиономия, затърка безпомощно ръце и промърмори:

— Дяволска работа! Наистина не знам какво да правя.

С тези думи той рязко се обърна и се отдалечи. Известно време се разхождаше насам-натам покрай десния релинг, кимаше като на себе си, поклащаше глава и правеше най-различни странни движения, После пак се върна при мен, сложи двете си ръце на раменете ми и попита:

— Чарли, нали искаш да се обзаложиш с мен?

— Да.

— С хиляда лири срещу моите Две хиляди?

— Не.

— Значи твоите хиляда лири срещу моята скъпоценна чадър-лула, така ли?

— Да.

— Тогава нека небето да ми е на помощ! Имаш право: като джентълмен съм длъжен да приема облога. Но ако го загубя, ще трябва да напусна клуба и никога вече не мога да се мерна пред очите на моите приятели. Ти си ужасен човек.

— Но най-накрая съм и един съвършен джентълмен, който добре знае какво означава обзалагането.

— Хмм, да. Но искам да ти кажа най-откровено, че преди, като половин джентълмен, ми беше по-мил. Можеш да си сигурен в това.

Опечален, той се отправи към задната палуба. Разбира се, нямах никакво намерение да го лишавам от любимата му лула. Затрудненото положение, в което го бях поставил, трябваше да му бъде като урок и да го накара да не се изказва толкова пренебрежително за хора, които имат принципа да не се обзалагат за щяло-нещяло. Междувременно бяхме отминали острова Пуло @си Малу й се бяхме отправили в югоизточна посока. Отляво, но доста далеч от нас, се появиха островите Банаик, а в далечината, от дясната ни страна, изплуваха малките островчета, които се проточват покрай северното крайбрежие на Пуло Ния. Насочихме се към залива Тапанули.

За някой чужденец не е лесно да се промъкне между островите Банаик и Пуло Ния, защото между тях са пръснати множество мънички островчета, които правят плавателните води много опасни. Затова е по-добре да се вземе някой туземец за лоцман, въпреки че тук наемането на лоцмани не е задължително. И наистина, в това отношение не срещнахме никакво затруднение. Още не бяхме достигнали Пуло Тупа, когато към нас бързо се насочиха доста лодки, на които се вееше лоцманският флаг. Хвърлихме въже в първата, добрала се до нас лодка и собственикът й се качи на борда.

Той беше чистокръвен малаец, но все пак се оказа, че разбираше както холандски, така и английски. Човекът набързо се спазари с лорда за възнаграждението си, след което пое командването на яхтата. Това ще рече, че той се изкачи заедно с Рафли при щурмана и започна да му показва накъде да върти руля. Аз се отправих към носа, защото оттам ми се предлагаше по-хубава гледка. А тя бе единствена по рода си. Колкото повече наближавахме залива, толкова по-ясно пред нас се издигаше стръмният бряг на Суматра. Тамошният растителен свят е несравним по своята красота и предлага голямо разнообразие от видове и форми. Ние идвахме откъм откритото море и се бяхме насочили между живописни острови към една земя, която блажено почиваше сред блесналите сапфирени води като накичена със зелени гирлянди, ухаеща на какви ли не аромати фея. Тук погледът се чувства толкова силно привлечен и запленен, че наистина не бе никак чудно защо имах мисъл и чувство единствено за тази чаровна гледка и не обръщах никакво внимание на онова, което ставаше на палубата зад гърба ми.

В тези мигове си спомних всичко, което бях чел за Суматра и се замислих особено за животните, които се намират в голямо изобилие и привличат ловците: за орангутана, слона, двата вида носорози, тапира, пантерата и преди всичко кралския тигър, който е също толкова силен, опасен и страшен, като своя индийски роднина. Дали някой път щях да имам възможността да отида на лов?

Ето че вече плавахме през залива, в който по случайност не беше хвърлил котва нито един европейски кораб. Затова пък толкова по-голямо оживление създаваха малайските ладии и лодки с най-различни размери. Яхтата описа елегантна дъга и хвърли котва при остров Мансилар, който се намира недалеч от брега на залива. Това не ме учуди, понеже не бях запознат с обстоятелствата и тукашните порядки.