Карл Май - Край Тихия океан

Свикнал винаги да бъда предпазлив, аз наблюдавах всеки поглед на двамата мъже. Не можах да забележа нищо особено. Само веднъж ми се стори, че китаецът неочаквано леко потрепна и това стана в момента, когато той видя Квимбо, който се показа от предния люк. Но трепването му можеше лесно да се обясни със странната външност на кафъра и ето защо не се замислих повече над видяното.

Чиновниците установиха, че всичко е наред и напуснаха кораба. След това по мое желание беше спусната една от андаманските лодки и аз се качих в нея, за да потърся някой водач. От всички хора, които ме срещнаха с малките си плавателни съдове, най-голямо доверие ми вдъхна един възрастен рибар. Разпитах го какво ще прави през деня. Той Ме увери, че познавал цялото крайбрежие от нос Рия до Паданг, а лицето му засия от радост, когато му предложих една дребна за нашите представи сума, ако се съгласеше до обед да ни бъде лоцман. Той се качи на борда и ние започнахме обиколката, на която толкова много разчитах.

Заедно с лорда седяхме в предната част на яхтата, а Квимбо бе застанал до нас. Той имаше за задача внимателно да наблюдава брега, за да открие Тигровия мост. За съжаление «хубав, добър, храбър» Квимбо се оказа извънредно неблагонадежден субект. Може би стотина пъти се повтори следното: когато се приближавахме до дадено място, той посочваше натам с ръка и извикваше: «Там съм, Тигров мост! Туй съм той, Квимбо сигурен!». Обаче щом се озовяхме по-наблизо, той все се отмяташе. Не се ограничихме само в обикаляне на залива, а стигнахме нагоре чак до Тапус и надолу — до Бату Мундан, ала всичко бе напразно. Квимбо не можеше да открие търсената местност, а ние не забелязахме никакво място, което поне донякъде би могло да има правото да се нарича Тигров мост.

— Кога най-сетне ще повярваш, че ще спечеля облога? — попита ме лордът. — Та-ки те е излъгал.

— Не мисля така. По-скоро допускам, че паметта на Квимбо не е достатъчно силна, за да различи отново едно вече познато място.

— Възможно е. Но дори и да е така, пак става ясно, че съвсем напразно сме дошли до този хубав остров. Претърсихме цялото крайбрежие, без да открием каквото и да било. Е, къде може да се е дянал този Тигров мост?

— Лъжеш се. Все още не сме претърсили всичко.

— И какво ни остава?

— Бреговете на реката.

— Хмм! — промърмори той в знак на несъгласие.

— Досега следвахме само морското крайбрежие. Ти не забеляза ли колко широко е речното устие в залива?

— Доста е широко, но каква ни е ползата от това?

— Може би Квимбо не прави разлика между морски и речен бряг. И изобщо паметта му за местности изглежда твърде слаба. Колко лесно търсеният от нас полуостров би могъл да се намира в реката!

— Значи смяташ, че би трябвало да насочим яхтата нагоре срещу течението?

— Не, нямам предвид точно това, понеже би било голяма непредпазливост. Нашата яхта в реката! Сигурно би направила впечатление. Не, ще предприема пътуването с лодка и ще взема със себе си само Квимбо, защото китаецът и хората му го познават.

— Аз няма ли да дойда?

— Не. По-необходим си на яхтата. Не забравяй, че тя положително е под наблюдение. Даже е твърде вероятно да бъде нападната. .

— Добре, прави каквото искаш!

— Тези думи бяха казани с недоволен тон. Англичанинът беше енергичен, безстрашен, дори дързък човек. Притежаваше твърде голяма гордост, себеотрицание и благородство, за да бъде завистлив, ала при всичко извършено и преживяно от нас до този момент, щастието се бе оказало по-благосклонно към мен, отколкото към него, тъй че го разбирах много добре. Рафли просто не се свърташе на едно място, искаше му се и той веднъж да бъде на «предната линия», както обикновено се казва. Но в случая ставаше въпрос за едно начинание, от което зависеше всичко и просто в себе си имах повече вяра, отколкото в него. Не можех да се съобразявам с недоволството му.

Все още не се бяхме върнали в залива, когато минахме покрай една малайска лодка, представляваща според обичаите на тази страна плаващ магазин за дрехи и какви ли не дреболии. Веднага дрейфувахме и оставихме лодката да се приближи до нас, за да си купя саронг, [268] Дълга свободна дреха, приличаща на риза. Б. пр. както и малайска фуниеобразна шапка, изплетена от слама. Така поне отдалече можех да мина за местен жител. После лодката отплава, а ние останахме в дрейф, защото ми се струваше, че ще е по-добре да напусна яхтата заедно с Квимбо тук, отколкото по-късно в залива, където бе възможно да ни забележат.