Карл Май: Край Тихия океан

Отдръпнах се в гъсталака. Квимбо застана до мен и като посочи с ръка към една от по-малките постройки, ми пошепна:

— Там съм бил хванат хубав, храбър Квимбо. Стоял и лежал тъй здраво вързан, че не мога бягам.

В същия миг дочухме как някакъв човек силно изрева от болка. Виковете се разнесоха откъм голямата къща.

— Туй съм пазач, дето надзирават и дават яде на клет Квимбо — обясни ми кафърът.

— Но защо крещи? — попитах аз.

— Щото Линг-тао бие.

Канех се да продължа с въпросите си, но не можах, понеже от насрещната врата се появиха трима мъже. Единият от тях беше… нашият лоцман. Вторият също беше малаец. Те се спряха. Третият беше китаец. Той се отправи към споменатата сграда и отвори тясната й врата. Веднага се разнесе ревът на някакъв хищник. Китаецът влезе във външното оградено пространство и дръпна вратата зад себе си. Но преди да я затвори напълно, успях да зърна животното, което беше изревало — една черна пантера с необикновено големи размери. Очевидно тя бе опитомена поне дотолкова, че да не се нахвърля върху китаеца.

След десетина минути човекът излезе от ограденото място и отиде при двамата малайци.

— Туй съм Линг-тао — прошепна Квимбо кажи-речи разтреперан.

— Знаеш ли за какво му е тази пантера?

— Квимбо не знам, но чувал я реве цяла нощ.

Хрумна ми една мисъл, ала не ми остана време да се спра по-продължително на нея, защото откъм острова се разнесоха звуци на гонг, след което китаецът и двамата малайци бързо преминаха по моста. Когато се върнаха, видяхме, че с тях имаше и четвърти човек, а именно — писарят на холандския чиновник от пристанището. Те носеха на ръце някакъв мъж в малайски дрехи, който беше вързан, а вероятно и устата му беше запушена. Отнесоха го до ограденото място и Линг-тао отново отвори вратата. Пак видях пантерата, която с рев се втурна към него, но по заповед на господаря си бързо се отдръпна назад. С помощта на лоцмана китаецът вдигна вързания човек и двамата го внесоха вътре. Вратата остана полуотворена. Писарят и малаецът застанаха край нея, за да погледат след другите двама, като по този начин и ние можехме да виждаме през пролуката какво става вътре. Пантерата беше легнала встрани и фучеше. Китаецът и лоцманът стигнаха до вътрешната ограда, отвориха една врата, внесоха пленника и пак я затвориха след себе си. Останаха вътре около петнайсетина минути. После се върнаха. След като затвориха и вътрешната, и външната врата, те влязоха в голямата къща.

Кой ли беше този пленник? Защо го бяха завлекли зад оградата? Дали изобщо не използваха това място като затвор? Дали пантерата беше там, за да пази затворниците? Дали и Бонтверкер, когото търсехме, не се намираше също вътре?

Ето какви въпроси си задавах. Не можех да им отговоря, но още тази вечер трябваше всичко да разбера, защото решението ми бе непоклатимо — след смрачаване щях да се върна на това място, за да разузная тайно пиратското свърталище. Сега засега обаче трябваше да изчезвам, понеже тук очевидно имаше повече хора, отколкото предполагах, а аз бях постигнал каквото исках… бях открил Тигровия мост.

Въпреки всичко останах легнал на земята още известно време. Помислих си, че за моето разузнаване по тъмно ще ми е много полезно да огледам острова и моста. Ето защо отпратих Квимбо да се върне малко назад и под закрилата на гъстата растителност се запромъквах по моста. Едва-що се бях озовал на острова, когато зад гърба си дочух гласове. Тъкмо намерих време да пропълзя зад хаотично сплетените клонки и филизи и ето че се появиха Линг-тао и лоцманът. Отправиха се към вече споменатия пристан и там спряха. Съвсем ясно долових въпроса на китаеца:

— Ще се справиш ли?

— Надявам се — отвърна другият.

— Имаш време да измислиш нещо хитро. Яхтата трябва да стане наша. Колко добре можем да я използваме! Ако имахме повече хора, щяхме още тук да свършим тази работа. Но сега разполагам само с вас тримата и пазача, когото пак трябваше да пребия от бой, защото даваше твърде много храна на холандеца. Другите са в открито море и ще се завърнат чак след седмици. Успееш ли да закараш яхтата до Паданг, тя ще бъде наша. Необходимо е само да се обърнеш там към брат ми Си-сън.

— Надявам се да успея. По пътя все ще ми дойде някоя добра идея.

— Изпрати ми известие, преди да започне пътуването!

Той пак мина по моста и се върна в къщата. Лоцманът се качи в една лодка, хвана веслата и се отдалечи.

Сега вече знаех кои хора се намираха тук: Линг-тао, писарят, малаецът и наказаният пазач. Не се страхувах от четиримата. Дали трябваше да освободя пленниците веднага? Моментът беше удобен! Но пантерата! Какво ли представляваше револверът пред това животно? И най-важното — кроеше се някакъв план срещу нашата яхта. Лоцманът се канеше да я откара в друга посока и аз трябваше да побързам да му попреча. И така, промъкнах се обратно по моста, намерих Квимбо и двамата се затичахме към нашата лодка. Спуснахме я обратно във водата и се качихме в нея. Квимбо се скри под мрежите, а аз започнах да греба надолу по реката колкото ми държаха силите. Движехме се бързо, но въпреки това зърнахме лоцмана едва след като стигнахме устието на реката. Той продължи да гребе успоредно на брега, сигурно за да вземе лоцманската си лодка, а ние се насочихме право към яхтата. Веднага щом се озовах на борда щурманът ми извика: