Матю Райли - Храмът на инките

И тъкмо поради тази причина с помощта на двата суперкомпютъра „Крей“ и високоенергийния лазерен лъч, който режеше с точност до една хилядна от милиметъра, нацисткият учен отрязваше цилиндрично парченце от идола.

Ядрената физика беше изминала дълъг път от шедьовъра на Ю. Роберт Опенхаймер в Лос Аламос през четиридесетте години.

Суперкомпютри като двата „Крей“ можеха за минути да решат сложните математически уравнения, свързани със съотношенията между големината, масата и силата на радиоактивното ядро. Позволяваха едновременно да се извършва пречистване на инертни газове, протонно обогатяване и алфавълнова аугментация.

А изчисленията, важната част, онази, която бе отнела цели шест години на Опенхаймер и неговите сътрудници, сега продължаваха само няколко секунди.

Всъщност най-трудно за Вебер се беше оказало построяването на самото устройство. Въпреки суперкомпютрите, това бе изисквало повече от две години.

Докато лазерът режеше камъка според въведеното съотношение между тежестта и обема на основата на атомното тегло на тирия, нацисткият учен пишеше сложни математически формули на един от съседните компютри.

След секунди лазерът издаде силен сигнал и премина на изчакващ режим.

Готово.

Вебер се приближи и го изключи. С помощта на роботизирана ръка — човешките ръце бяха прекалено неточни за такава задача — той извади цилиндричното парченце тирий от основата на идола.

После го постави във вакуумна камера и го бомбардира с уранови атоми и алфа вълни, превръщайки го в субкритична маса от най-мощното вещество, съществувало на земята.

Роботизираната ръка отнесе цялата камера при Суперновата, където с абсолютна точност я вкара — заедно със субкритичната маса тирий — в титаниевата рамка между двете термоядрени бойни глави.

Суперновата беше готова.

Субкритичната маса тирий бе поставена хоризонтално във вакуумния си трон. Изглеждаше така, като че ли притежаваше божествена сила.

Което си беше самата истина.

По екраните в контролната кабина течаха огромни количества данни. На един от тях под заглавие:

се редуваха безкрайни поредици от единици и нули.

Вебер не им обърна внимание и започна да пише на компютърната клавиатура, свързана с предната част на Суперновата. На монитора се появи текст:

„ВЪВЕДЕТЕ ЗАРЕЖДАЩИЯ КОД“.

Ученият го направи.

„СУПЕРНОВАТА Е ЗАРЕДЕНА.“

Вебер написа:

„СТАРТИРАЙ БРОЯЧА“.

„БРОЯЧЪТ Е СТАРТИРАН. ВЪВЕДЕТЕ ВРЕМЕТО.“

Дребният старец натисна няколко клавиша: „00:30:00“.

Екранът незабавно се промени.

ИМАТЕ

00:30:00

ДА ВЪВЕДЕТЕ ИЗКЛЮЧВАЩИЯ КОД.

ВЪВЕДЕТЕ ИЗКЛЮЧВАЩИЯ КОД

-------

Вебер се втренчи в екрана и бавно си пое дъх.

После натисна „ENTER“.

00:29:59

00:29:58

00:29:57

— Къде е унтершарфюрер Кар? — без да се обръща конкретно към някого, попита Хайнрих Анистазе и погледна към огромния кратер навън. — Трябваше вече да се е върнал.

Той се извърна.

— Ти — каза немецът и подхвърли джобна радиостанция на един от двамата лаборанти, които стояха пред близкия компютърен терминал. — Иди до сметището да видиш защо се бави унтершарфюрерът.

— Слушам.

Рене и Рейс едновременно се блъснаха в стената на хангара.

Преди секунди Ули се беше запътил към кратера и северния въжен мост.

Рене надзърна иззад касата на широката врата.

Вътре нямаше никого.

Нищо не помръдваше.

Тя кимна на Рейс.

„Готов ли си?“

Уилям отговори на сигнала й, като стисна ръкохватката на глока си малко по-здраво.

„Готов съм.“

Притиснала автомата към рамото си, тя бързо се вмъкна в хангара. Рейс понечи да я последва, но зад него ненадейно се отвори друга врата и той се хвърли на земята зад стар варел от гориво.

Навън се появи млад нацистки лаборант в бяла престилка, неопитно хванал джобна радиостанция, и забърза по пътеката.

Очите на Уилям се разшириха.

Отиваше към сметището — където щеше да открие убития нацист и нищо друго.

— Мамка му — изруга той. — Ули…

Трябваше да вземе решение. Можеше да тръгне след лаборанта — и после какво? Хладнокръвно да го очисти ли? Въпреки всичко, което бе направил досега, не беше сигурен, че е способен да убие човек. От друга страна, можеше да предупреди Ули. Да, така щеше да е по-добре, много по-добре.

И затова вместо да последва Рене в хангара, Рейс заобиколи масивната сграда и се насочи към кратера.