Матю Райли - Храмът на инките

Половин метър.

Очакваше го сигурна смърт.

— Неееее! — отчаяно извика той.

Тридесет сантиметра.

Точно в този момент Рейс избегна поредния удар, бързо мина зад Анистазе, грубо го сграбчи за косата и силно блъсна главата му в контролното табло на стената.

Конвейерната лента спря.

Тилът на Уилям бе само на два-три сантиметра от кръглото петно на перките.

На лицето на Анистазе се изписа изненада.

„Какво става, по дяволите?“

Рейс използва възможността и силно заби коляно в слабините му.

Нацистът изрева.

И в този момент Уилям го сграбчи за реверите!

— Усмихни се, копеле — каза той.

После се отпусна върху конвейерната лента и бързо се претърколи назад под въртящите се перки, като използва опората, за да притегли Анистазе право към тях!

Перките прерязаха шията на немеца и отделиха главата от тялото му.

Кръвта оплиска лицето на Рейс, който все още лежеше върху лентата, хванал Анистазе за реверите.

Той отблъсна трупа настрани и скочи от конвейера.

Рейс поклати глава. Не можеше да повярва какво е направил. Току-що бе обезглавил човек.

Леле…

Уилям забеляза Рене край контролното табло до изпадналия в безсъзнание нацистки лаборант.

Тя се усмихна и му даде знак с палци нагоре.

Изтощен до смърт, Рейс просто се свлече на пода.

Едва главата му беше докоснала земята обаче, когато Рене се озова до него.

— Още не, професоре — каза тя и му помогна да се изправи. — Ела, трябва да попречим на Ерхарт да взриви Суперновата.

Броячът на екрана продължаваше да отмерва минутите.

00:15:01

00:15:00

00:14:59

Ерхарт включи радиостанцията си.

— Обергрупенфюрер?

Никакъв отговор.

— Анистазе, къде си?

Пак нищо.

Той се обърна към Фриц Вебер.

— Нещо се е случило. Анистазе не отговаря. Вземете предпазни мерки около устройството и заключете кабината.

— Ясно.

Рене и Рейс отнесоха Ули в стъкления офис, който гледаше към мината, и го оставиха да легне на пода.

На стената имаше голям дигитален брояч.

00:14:55

00:14:54

00:14:53

— По дяволите — изруга Рейс, — включили са брояча!

Рене незабавно се зае да превърже раната в корема на Ули. В това време обаче факсът в отсрещния край на стаята високо затрака.

Вече въоръжен с автомат G–11, Уилям отиде при него. Съобщението гласеше:

ОТ ФАКС №: 1–202–555–6122

ЗА ФАКС №: 51–3–454–9775

ДАТА: 5 ЯНУАРИ 1999

ЧАС: 18:55:45 (МЕСТНО ВРЕМЕ)

КОД НА ИЗПРАЩАЧА: 004 (СЪВЕТНИК ПО НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ)

СЪОБЩЕНИЕ:

След като се консултира със съветниците си и с оглед на широко известните си възгледи за тероризма, президентът ме натовари да ви предам, че ПРИ НИКАКВИ ОБСТОЯТЕЛСТВА НЯМА да ви плати каквато и да е сума, за да не взривите въпросното устройство.

— Господи — ахна Рейс. — Няма да платят… Рене се приближи до него и прочете факса.

— Божичко, виж колко предизвикателен е отговорът. Мислят си, че той няма да взриви Суперновата.

— А ще я взриви ли?

— Категорично — отвърна от пода Ули и накара Рейс и Рене да се обърнат към него.

Раненият говореше през зъби.

— Той постоянно приказва за това. Луд е. Иска само едно — своя нов свят. И ако не може да го получи, просто ще унищожи съществуващия.

— Но защо? — попита Рейс.

— Защото това е стоката, с която търгува. Това е стоката, с която винаги е търгувал — животът и смъртта. Ерхарт е старец, зъл старец. Светът вече не му е притрябвал. Ако не получи парите, а оттук и своя нов световен порядък, просто без да му мигне окото, ще разруши стария.

— Страхотно — каза Рейс. — И ние сме единствените, които могат да му попречат, така ли?

— Да.

— Тогава как ще го направим? — обърна се към колегата си Рене. — Как ще изключим брояча?

— Трябва да въведете кода за изключване в компютъра на устройството — отвърна Ули. — Но както вече ви казах, знае го само Вебер.

— Тогава някак си ще го измъкнем от него — рече Рейс.

След секунди Уилям тичешком заобикаляше ръба на огромния кратер и се насочваше към южния въжен мост.

Планът беше прост.

Рене щеше да чака до северния мост, докато той минеше от отсрещната страна. Когато стигнеше, двамата едновременно щяха да тръгнат към контролната кабина от север и юг.

Логиката на плана им се основаваше на факта, че двата моста бяха много здрави. Направени от гъвкави стоманени кабели. За да бъдат спуснати, някой трябваше да освободи четири отделни вакуумни маркуча. Ако Рейс и Рене едновременно се затичаха от двете страни, поне единият щеше да стигне до кабината, преди Ерхарт или Вебер да успеят да приберат и двата моста.