Матю Райли - Храмът на инките

Гърбът му се блъсна в някакво контролно табло. Трябва да бе натиснал един от бутоните, предположи Рене, защото чу зловещо тракане на машини зад стените на огромния хангар и голямата конвейерна лента, която минаваше по дължината на вътрешното пространство, ненадейно се раздвижи.

Рейс и Анистазе залитнаха напред.

След тридесетметровото си падане в откритата мина двамата все още бяха замаяни и тъкмо се бяха изправили на крака, когато земята под тях се раздвижи.

Рейс погледна надолу.

Това изобщо не беше здрава земя. Това бе долният край на конвейерната лента — същата конвейерна лента, която излизаше на повърхността в хангара!

Само че сега се движеше.

Нагоре.

Той се завъртя — точно навреме, за да види четирипръстия ляв юмрук на Анистазе, който летеше към лицето му. Немският командир го улучи и Уилям се строполи като чувал с картофи върху широката лента.

Анистазе се изправи над него и внезапно светът потъна в мрак.

Отначало Рейс не разбра какво става. После се сети. Двамата с немеца току-що се бяха озовали в дългия тъмен тунел, който водеше към хангара.

Рене се биеше с лаборанта, а оглушителният рев от бързо въртящите се перки на хеликоптера отекваше в огромното празно пространство.

Мъжът отново замахна с тръбата. Тя отскочи назад и ударът не я засегна. Но докато се движеше, Рене видя, че пилотът е забелязал какво става и гледа право към нея!

Той се надигна от пода на кабината и точно в този момент на прага на хангара се появи младият лаборант, който беше отишъл да потърси Ули на сметището!

Когато се навеждаше, за да избегне поредния удар на първия лаборант, Рене свали от колана си две гранати — гранатите, които Ули бе взел от убития нацист — дръпна шплентовете им, врътна се и ги хвърли едновременно!

Гранатите се затъркаляха под различни ъгли по пода — едната към хеликоптера, другата право към младия лаборант на прага.

Едно…

Две…

Три…

Немецът на вратата разбра със закъснение какъв е предметът, който подскачаше към него. Той се опита да избяга в последния момент, ала не беше достатъчно бърз. Граната избухна. Заедно с него.

Втората се изтърколи по хеликоптерната площадка и спря точно под белия „Бел Джет Рейнджър“. Тя се взриви, пръсна стъклената кабина на вертолета и мигновено уби пилота на пода. Експлозията разби колесниците и хеликоптерът се стовари върху площадката. Перките му продължаваха да се въртят.

Докато се движеха в мрака, Рейс и Анистазе се биеха.

Рейс се съпротивляваше с всички сили и бясно нанасяше удари, някои от които попадаха в целта. Ала повечето не улучваха. Анистазе бе много по-опитен и скоро прикова Уилям по гръб.

Той извади войнишкия си нож от канията на глезена си. Въпреки мрака в стръмния тунел, Рейс видя дългото лъскаво острие, което се насочи към лицето му.

Уилям хвана китката му с две ръце и задържа ножа на разстояние, но нацистът имаше опора и острият връх все повече се приближаваше към лявото му око…

… изведнъж ги ослепи силна бяла светлина, а конвейерната лента се изравни. Изгубиха равновесие и Рейс успя да отклони ножа на Анистазе.

Той бързо се огледа наоколо.

Отново се намираше в хангара!

Само че лежеше по гръб върху лентата, все още прикован под тялото на немеца.

За съжаление обаче конвейерът ги отнасяше към перките на хеликоптера, които се въртяха само на метър над лентата!

Перките бяха на три и половина метра от тях.

Три метра.

Анистазе също ги забеляза.

Два метра и половина.

Рейс видя Рене да се бие с лаборанта до стената. Ревът на хеликоптера кънтеше в огромното празно пространство.

Два метра.

Анистазе се реши на ужасяваща нова тактика. Той рязко повдигна Уилям за реверите и го задържа на една ръка разстояние от себе си, така че шията му бе на равнището на перките.

Метър и осемдесет.

Рене все още се бореше с лаборанта. Между ударите виждаше Рейс и Анистазе върху конвейерната лента, виждаше, че нацистът е изправил Уилям на колене и го държи на разстояние от себе си.

Очите й се разшириха от ужас.

Анистазе щеше да обезглави Рейс с перките на хеликоптера!

Метър и половина.

Тя погледна към контролното табло на стената. Таблото, от което се включваше и изключваше лентата…

Метър и двадесет.

Рейс виждаше бясно въртящите се перки зад себе си, виждаше какво се опитва да направи Анистазе.

Един метър.

Опита се да помръдне, да се съпротивлява. Ала напразно. Немецът беше прекалено силен. Уилям се вгледа в очите на противника си и видя в тях само омраза.