Матю Райли - Храмът на инките

3. КОКРЪН, Джейкъб Р. — Сухопътни сили на САЩ (Зелени барети), ефрейтор.

4. РАЙКАРТ, Джордж П. — Сухопътни сили на САЩ (Зелени барети), ефрейтор.

5. УИЛСЪН, Чарлз Т. — Сухопътни сили на САЩ (Зелени барети), ефрейтор.

6. КЕНЕДИ, Дъглас К. — Сухопътни сили на САЩ (Зелени барети), ефрейтор.

Рейс обърна листа и видя копие на статия от вестник. Заглавието беше на френски: „MASSCRES DES MOINES AU MONASTHRE DU HAUT DELA MONTAGNE“.

Той го преведе. „Монаси, убити в планински манастир“.

После прочете статията. Тя беше от 3 януари 1999 г. — предишния ден — и разказваше за група йезуитски монаси, убити в манастира си високо във френските Пиренеи.

Местните власти смятаха, че ужасното престъпление е дело на ислямски фундаменталисти, протестиращи срещу намесата на Франция в Алжир. Бяха убити общо осемнадесет йезуити, всички застреляни отблизо по същия начин като в предишни случаи на ислямски тероризъм.

Рейс обърна следващата страница.

Пак статия от вестник, този път от „Лос Анджелис Таймс“, от края на миналата година:

Двама служители от Службата по рибата и дивите животни били открити убити в планината на север от Хелина, Монтана. И двамата били одрани. От ФБР подозирали, че убийството е дело на една от местните парамилитаристични групи, която като че ли изпитвала вродена омраза към всякакви федерални институции. Смятало се, че двамата служители са се натъкнали на членове на групата, които извършвали незаконен лов. Вместо да одерат убитите животни, престъпниците одрали рейнджърите.

Рейс потръпна и прелисти на следващия материал.

Това беше копие от някакво университетско списание. Статията бе на немски — от ноември 1998 г. Авторът се наричаше Алберт Л. Мюлер.

Уилям я прегледа. Разказваше се за метеоритен кратер, открит в перуанските джунгли.

Под статията имаше доклад на полицейски патолог, също на немски. В графата „ИМЕ НА ПОЧИНАЛИЯ“ бе написано: „АЛБЕРТ ЛУДВИГ МЮЛЕР“.

Следваха още няколко листа с различни червени печати — „СТРОГО СЕКРЕТНО“, „ПОВЕРИТЕЛНО“, „САМО ЗА СЛУЖИТЕЛИ НА ВВС НА САЩ“. Рейс набързо ги прегледа. Бяха пълни със сложни математически уравнения, които не му говореха нищо.

След тях откри няколко докладни, адресирани до хора, за които никога не бе чувал. Последната обаче носеше собственото му име:

03.01.99. 22:01. ВЪТРЕШНА МРЕЖА НА СУХОПЪТНИТЕ СИЛИ НА САЩ

617 5544 88211–05 №139

От: Наш, Франк

До: Всички членове на групата „Куско“

Тема: ОПЕРАЦИЯ „СУПЕРНОВА“

Колкото може по-бързо да се установи връзка с Рейс.

Участието му е важно за успеха на операцията.

Очаквайте утре, 4 януари, в 09:45 на летището в Нюарк да пристигне пратка.

Всички членове да са качили екипировката си на самолета до 09:00.

Колите пристигнаха на летището в Нюарк, минаха през портала и бързо се насочиха към една частна писта.

Чакаше ги огромен товарен самолет, боядисан в камуфлажни цветове. В задната му част беше спусната рампа. Когато спряха до него, Рейс видя голям военен камион, който се качваше по рампата и потъваше в самолета.

Воден от сержант Ван Люън, той слезе от джипа. Едва се бе измъкнал от колата обаче, когато чу някъде високо над него да се носи чудовищен рев.

Стар F–15C „Ийгъл“, оцветен в зелено и кафяво и с надпис „ВВС“ на опашката, прелетя над тях и кацна на мокрия асфалт.

Докато гледаше как изтребителят обръща и се насочва обратно в неговата посока, Рейс усети, че Франк Наш леко го хваща за ръка.

— Елате — каза полковникът и го поведе към товарния самолет. — Всички останали вече са на борда.

Когато се приближиха, на вратата от тяхната страна се появи жена. Уилям веднага я позна.

— Здрасти, Уил — рече тя.

— Здравей, Лорън.

Лорън О’Конър беше тридесетина годишна, ала човек не можеше да и даде нито ден повече от двадесет и пет. Някога косата й бе дълга, къдрава и тъмнокестенява. Сега я носеше къса, забеляза Рейс, светла и права. Типично за самия край на деветдесетте.

Големите й кафяви очи обаче си бяха същите, както и свежата й светла кожа. Небрежно облегната на стената, със скръстени ръце, облечена в дебели спортни дрехи в цвят каки, тя изглеждаше както едно време. Висока и секси, гъвкава и атлетична.

— Мина много време — усмихна се Лорън.

— Да, така е.

— Е, Уилям Рейс. Лингвист. Консултант на Управлението за съвременни военни проучвания. Още ли играеш бейзбол, Уил?

— Само за удоволствие — отвърна той. Навремето беше в отбора на колежа. Бе най-дребният, но и най-бързият. — А ти? — попита Рейс и за пръв път забеляза халката на лявата и ръка. Зачуди се за кого се е омъжила.