Матю Райли - Храмът на инките

Кожена огърлица.

Той докосна тънката каишка и иззад шийните прешлени на скелета проблесна ослепителен зелен смарагд.

Сърцето му се разтуптя. Знаеше какво е това.

Смарагдът на Ренко.

Смарагдът, който му бе дала върховната жрица в Кориканча.

Рейс впери ужасен поглед в скелета.

Ренко.

Той свали смарагда от шията на княза.

За миг си помисли за Ренко — и после изведнъж си спомни нещо, което неотдавна беше казал на Франк Наш.

„Ренко и Сантяго са успели да примамят котките в храма и в същото време са оставили там идола.“

Уилям мъчително преглътна. Дали Ренко беше довел котките в храма?

И ето каква участ го бе сполетяла.

Ето каква участ очакваше героите.

Рейс тържествено постави смарагда на Собствената си шия.

— Пази се, Ренко — каза той.

В този момент силен бял лъч освети лицето му и Уилям се обърна — с разширени очи като животно, попаднало под автомобилни фарове. И се озова пред Кокрън, Ван Люън и Райкарт, които излизаха от мрачната вътрешност на храма.

Райкарт носеше нещо увито в дрипав лилав плат.

Кокрън грубо блъсна настрани пушката на Рейс.

— Я разкарай това нещо, преди да си убил някого.

Текс Райкарт спря пред Уилям и усмихнато повдигна предмета, който носеше.

— Взехме го — каза той.

Райкарт бързо свали плата и Рейс за пръв път го видя.

Идолът.

Духът на народа.

Подобно на каменния тотем от джунглата, Духът на народа изглеждаше безкрайно по-зловещ, отколкото си го представяше.

Беше тридесетина сантиметра висок и приблизително с форма на кутия за обувки. Предната част на правоъгълния — камък обаче бе изсечена като глава на рапа — най-разярената, най-свирепа рапа, която Рейс беше виждал.

Широко разтворената му паст разкриваше остри зъби, готови да разкъсват и убиват.

Ала най-много го порази това, че изображението наистина изглеждаше като живо. Сякаш котката бе затворена в лъскавия черен камък и отчаяно се опитваше да се освободи от него.

Камъкът, замисли се Уилям, загледан в тънките лилави жилки, които се спускаха по муцуната на звяра и му придаваха още по-ужасен вид.

Тирий.

Ако инките бяха знаели какво ще се случи, когато бяха издялали този идол…

Райкарт отново го покри и четиримата забързаха нагоре към портала на храма.

Какво правиш тук, мама му стара — изсумтя Кокрън, когато стигнаха.

— Наш ме прати да ви кажа, че нацистите са в селото. Заглушаваха радиостанцията ни и изгубихме връзка с вас. Неколцина от хората им идват насам. Наш нареди да не се връщате във Вилкафор, а да се отдалечите оттук, да влезете в контакт с хеликоптерите и да се уговорите да ви вземат от планината…

В този момент в стените на портала се забиха куршуми. Четиримата бързо приклекнаха под опустошителния огън. Каменните блокове се трошаха, сякаш бяха мазилка.

Рейс се обърна и видя дванадесетина нацистки командоси, които ги обстрелваха от дърветата в края на площадката.

Кокрън отвърна на огъня от прикритието на портала. Ван Люън направи същото. Изстрелите на пушките им почти не се чуваха от безпощадния грохот на свръхмодерните G–11.

Уилям също се опита да се включи в стрелбата, но когато натисна спусъка на своята М–16, не се случи нищо.

Кокрън го забеляза, пресегна се и дръпна назад Т-образната ръчка отстрани на оръжието му.

Господи, ти си също толкова безполезен, колкото поп в бардак — изръмжа ефрейторът.

Рейс отново натисна спусъка и този път от дулото изригнаха куршуми. Откатът едва не извади ръката му от раменната става.

— Какво ще правим? — надвика грохота Райкарт.

— Не можем да останем тук! — отвърна Ван Люън. — Трябва да се върнем при въжения…

В този момент някъде над главите им се разнесе резониращ екот.

Рейс вдигна очи и видя черен хеликоптер „Москито“ MD–500, който изплува от мъглата и се понесе над върха на скалната кула.

Макар и много по-малък от „Апачи“ и „Команчи“, той компенсираше по-скромната огнева мощ с бързина и маневреност.

Името му идваше от външното му сходство с някои представители на насекомите 18 18 Mosquito (англ.) комар. Б.пр. . Той имаше заоблена стъклена кабина, която приличаше на широките полусферични очи на пчела, и дълги колесници като крака на комар.

Вертолетът над кулата изстреля оглушителен откос със страничните си картечници и описа дълги непрекъснати линии в калта пред храма.

— Положението се влошава! — извика Рейс.

Експлозивите, които нацистите бяха заредили под БТР-а, избухнаха.