Кон Игълдън - Вратите на Рим

Изправи се с ликуващ вик и направи тичешком обиколка на квадрата с високо вдигнати ръце. Гай чу Марк да се смее и задиша дълбоко топлия летен въздух, докато приятелят му се изправяше и се отърсваше от праха.

Някъде далеч зад Марсово поле Гай виждаше града, изграден преди столетия върху седемте древни хълма. Чуваше около себе си викове и крясъци, а под краката му беше неговата земя.

В горещата тъмнина, осветявана само от полумесеца, който сочеше, че скоро луната няма да се вижда на небето, двете момчета се връщаха мълчаливо през полетата и по пътеките на имението. Въздухът беше изпълнен с аромата на плодове и цветя, щурци се обаждаха от храстите. Вървяха, без да продумат, докато не стигнаха мястото, където бяха стояли с Тубрук през деня — в ъгъла на белязаната с колчета граница на новото поле.

Понеже лунната светлина беше оскъдна, Гай трябваше да се наведе и да опипа въжето, докато стигне до разровената пръст. Изправи се и извади от пояса си малък нож, който беше взел от кухнята. Съсредоточи се и прокара острието по палеца си. Заби го по-дълбоко, отколкото беше възнамерявал, и кръвта обля ръката му. Подаде ножа на Марк и вдигна високо палеца си, за да забави кървенето.

Марк прокара ножа по палеца си веднъж, после втори път и в крайна сметка направи драскотина, от която едва изцеди няколко капки кръв.

— Аз едва не си отрязах пръста — измърмори раздразнено Гай.

Марк се опита да изглежда сериозен, но не успя. Протегна ръка и двамата притиснаха порязаните си палци, за да смесят кръвта си в тъмнината. После Гай пъхна кървящия си палец в пръстта и се намръщи от болка. Марк го изгледа за един дълъг момент, преди да повтори действието му.

— Сега ти си част от това имение и двамата сме братя — каза Гай.

Марк кимна и двамата мълчаливо тръгнаха към белите постройки на имението. Очите на Марк се насълзиха и той прокара бързо ръка по тях — остави кървава ивица по кожата си.

Гай се бе качил на портата на имението и засенчил очи от яркото слънце, гледаше към Рим. Тубрук беше казал, че баща му всеки момент ще се върне от града, и той искаше пръв да го види. Плю на дланта си и я прокара по косата си, за да я приглади.

Обичаше от време на време да се откъсва от работите и грижите си. Когато се движеха из имението, робите рядко вдигаха очи нагоре и той се чувстваше странно, като гледаше всичко, без да го забелязват: момент на интимност и спокойствие. Майка му вероятно щеше да има нужда от него — да носи кошницата, която тя щеше да пълни с плодове; а може би Тубрук имаше нужда някой да излъска и намаже с масло кожените хамути на конете и воловете или да свърши някакви други работи. Но мисълта за всичко, което нямаше да направи, го ободряваше. Не можеха да го намерят, а той беше на своето място и наблюдаваше пътя към Рим.

Видя облака прах и се изправи. Не беше сигурен. Конникът още беше далече, но от техния път се стигаше до малко имения, така че твърде вероятно беше да е баща му.

След малко вече виждаше по-ясно мъжа на седлото, нададе тържествуващ вик и тупна долу на четири крака. Избута тежкото крило на портата, то изскърца негодуващо, но се отвори достатъчно, за да го пропусне. Той затича по пътя, за да посрещне баща си.

Сандалите му тропаха по твърдата земя. Гай размахваше ръце и тичаше към приближаващия се конник. Баща му беше отсъствал цял месец и момчето искаше да му покаже колко много е пораснало. Така казваха всички.

— Татко! — извика той радостно.

Баща му дръпна юздите и го зачака да се приближи. Изглеждаше уморен и прашен, но Гай видя как около очите му се очертава усмивка.

— Кого виждам тук на пътя, просяк или малък разбойник? — каза баща му, протегна ръка, хвана сина си и го настани на седлото.

Гай се засмя, когато баща му го вдигна във въздуха, хвана се здраво за гърба му и конят ги понесе, вече по-бавно, към стените на имението.

— Пораснал си — каза баща му.

— Да. Тубрук казва, че раста като бурен.

Баща му кимна и между тях се възцари приятелско мълчание, чак докато стигнаха вратите. Гай се смъкна от гърба на коня и отвори едното крило на портата достатъчно, за да може баща му да влезе.

— Този път повече ли ще останеш у дома?

Баща му слезе от коня и разроши косата му, като съсипа постигнатата с толкова труд и плюнка прическа.

— Няколко дни, може би седмица. Иска ми се да стоя повече тук, но винаги има какво да се върши за републиката. — Подаде юздите на сина си. — Отведи Меркурий в конюшнята и го вчеши както трябва. Ще се видим, след като се срещна с хората и говоря с майка ти.