Кон Игълдън - Вратите на Рим

Лицето на Гай замръзна, когато чу да споменава майка му, и баща му забеляза това. Въздъхна и сложи ръка на рамото на сина си, като го накара да го погледне в очите.

— Искам да прекарвам повече време извън града, момчето ми, но това, което правя, е много важно. Разбираш ли какво означава думата „република“?

Гай кимна. Баща му го погледна скептично.

— Съмнявам се. Съмнявам се и че дори сенаторите го разбират. Ние живеем в една идея, система на управление, която позволява на всекиго да има глас, дори на най-обикновения човек. Не разбираш ли колко рядко се среща това? Всяка държавица, която познавам, има цар или вожд, който я управлява. Той дава земи на приятелите си и взема пари от онези, които са по-слаби от него. Все едно да победиш дете с меч. В Рим се управляваме според закона. Не е съвършен и не е толкова справедлив, колкото бих искал, но се опитва да бъде такъв и аз ще посветя живота си на това. Струва си, струва си и ти да му се посветиш, когато дойде времето.

— Липсваш ми — отвърна Гай, макар да осъзнаваше, че това е егоистично.

Погледът на баща му стана твърд, но после той посегна и разроши отново косата на сина си.

— И ти ми липсваш. Коленете ти са мръсни, тая туника подхожда повече на улично дете, но и ти ми липсваш. Иди се изчисти, но след като се погрижиш за Меркурий.

Загледа как синът му се отдалечава с тътрене на крака, повел коня, и се усмихна тъжно. Наистина беше пораснал, прав беше Тубрук.

В конюшнята Гай изтърка добре коня от потта и праха, но не преставаше да мисли за думите на баща си. Идеята за република му изглеждаше чудесна, но да си цар беше много по-вълнуващо.

Когато Юлий, бащата на Гай, се връщаше след по-дълго отсъствие, Аврелия настояваше всички да се хранят в големия триклиниум. Двете момчета сядаха на детските табуретки до кушетките, на които възлягаха Аврелия и съпругът й, а слугите им поднасяха храната на ниски масички.

Гай и Марк мразеха храненето в триклиниума. Беше им забранено да си бърборят, трябваше да седят в мъчително мълчание и да подават пръстите си на прислужниците, за да им ги избършат, преди да ги потопят в поредното блюдо. Макар че имаха голям апетит, двете момчета се бяха научили да не се тъпчат лакомо, което оскърбяваше Аврелия, затова бяха принудени да дъвчат и да гълтат бавно като възрастните, чак докато вечерта не започнеше да хвърля дълги сенки.

Изкъпан и облечен в чисти дрехи, Гай се чувстваше зле — беше му горещо, смущаваше се от родителите си. Баща му беше оставил настрана непринудеността на първата им среща при портата и сега говореше със съпругата си така, сякаш двете момчета ги нямаше тук. Когато можеше, Гай наблюдаваше внимателно майка си — търсеше да предусети треперенето, предвестник на поредния й припадък. Отначало това го плашеше и го разплакваше, но с годините чувствата му се притъпиха и понякога даже си мечтаеше тя да получи пристъп, за да може той и Марк да бъдат официално отстранени от трапезата.

Заслуша се в разговора, помъчи се да се заинтересува, но двамата говореха само за промени в законите и правилниците. Баща му като че ли никога не донасяше у дома вълнуващи истории за екзекуции или известни разбойници.

— Твърде много вярваш на народа, Юлий — почна Аврелия. — Той трябва да бъде наглеждан, както детето се нуждае от баща. Има хора умни и съобразителни, съгласна съм, но повечето трябва да бъдат предпазвани…

И спря по средата на изречението. Настъпи тишина.

Юлий вдигна очи и Гай видя на лицето му тъга, която го накара да отмести поглед, смутен, сякаш беше се натрапил в някакъв интимен момент.

— Аврелия?

Гай чу гласа на баща си и погледна пак към майка си — тя лежеше като статуя, вперила очи в някакво далечно видение. Ръката й трепна и изведнъж лицето й се изкриви. Треперенето, започнало от ръката, обхвана цялото й тяло, тя се сгърчи в спазъм, едната й ръка помете съдовете от ниската масичка. Гласът й изригна от гърлото във виелица от пищящи звуци, които накараха момчетата да се стреснат и да скочат.

Юлий се надигна от кушетката, прегърна жена си и заповяда:

— Излезте!

Гай и Марк излязоха навън заедно с робите. Юлий остана в триклиниума, прегърнал гърчещата се Аврелия.

На следващата сутрин Тубрук разтърси рамото на Гай.

— Ставай, момче. Майка ти иска да те види.

Гай изстена — съвсем тихичко, — но Тубрук въпреки това го чу.

— Тя винаги е кротка след… неспокойна нощ.

Гай бавно почна да се облича. Вдигна очи към стария гладиатор.