Кон Игълдън - Вратите на Рим

Диктаторството на Сула е жестоко време за Рим. Уникалното му положение, с което той злоупотребява, се описва като извънредно положение по време на война, подобно на военновременните закони в модерните демокрации. Преди Сула титлата диктатор е била придружавана от строги ограничения във времето, но той успява да ги избегне и с това нанася фатален удар на републиката. Един от законите, които прокарва, забранява на всякакви въоръжени сили да се приближават до града дори за обичайните триумфални паради. Той умира на шестдесет години и за известно време има изгледи републиката да си възвърне старата мощ и авторитет. По това време обаче в Гърция има един двадесет и две годишен млад мъж на име Юлий Цезар, който ще направи това невъзможно. В края на краищата Марий и Сула демонстрират слабостта на републиката, изправена пред нечия целенасочена амбиция. Можем само да правим предположения какво е изпитвал младият Цезар, когато Марий е заповядал на войниците си да посекат напиращите напред граждани пред самите стъпала на сената, за да му отворят път.

Историите на тези герои, особено написаните от Плутарх и Светоний малко след самите събития, са удивително четиво. Докато проучвах живота на Цезар, непрекъснато си задавах въпроса: „Как го е направил?“ Как един млад мъж е успял да се възстанови от катастрофата, от това, че е бил на страната на губещите в една гражданска война, и го е постигнал по такъв начин, че прозвището му е станало синоним на „владетел“? Думите „цар“ и „кайзер“ произхождат от това име и се използват дори две хиляди години след неговото време.

Историческите биографии са малко постни в някои моменти, но аз бих препоръчал „Цезар“ от Кристиан Майер на всеки читател, интересуващ се от подробности, които тук се наложи да пропусна. В историята на живота на Цезар има толкова много завладяващи случки, че беше истинско удоволствие да ги облека в плът. Събитията от втората книга са дори още по-удивителни.

К. Игълдън

Марий Стари (баща на Марий Млади) е женен за Юлия, сестра на бащата на Цезар (вж. Плутарх, „Успоредни животописи“). — Б. пр.