Кон Игълдън - Синовете на Спарта

Ксенофонт потръпна, когато нагази в реката. Посегна да напълни шепи с ледената вода и да измие лицето си. Беше ужасен, че Хрисоф не е останал на брега. Трябваше да си напомни, че се доверява на спартанеца, особено след планините на кардухите. Щом Хрисоф беше решил да изостави района на брода, значи беше имал основателна причина да го направи.

Десетина хоплити застанаха в течението, за да отбележат откъде минава плитчината, и с жестове и окуражителни викове заприканваха хората да вървят напред, като в същото време внимателно следяха за внезапна поява на конници или стрелци. Петте хиляди на Ксенофонт бяха минали първи и много бързо, след което бяха подсигурили района, докато останалите се препъваха и се теглеха едни други през реката.

Ксенофонт остана във водата, макар че краката му изтръпнаха от студа. Първоначалното му намерение беше да остане само за кратко, но стотици хора, нагазили до гърди във водата, го засипваха с благословии, че ги е спасил.

Не че беше имал избор.

Когато всички стигнаха благополучно другия бряг, Ксенофонт отново строи хоплитите около тях. Страните на карето бяха тънки без Хрисоф, но Ксенофонт въпреки това ги поведе нагоре по склона и видя цялата равнина за първи път, откакто бяха стъпили на нея.

Полковете на персийските васали стояха неподвижни по билата на ниските хълмове недалеч от мястото, където Ксенофонт спря карето. Видя някои от пехотинците, които бе зърнал от другата страна: все още бяха по местата си. Бяха заели високи позиции и бяха решили да ги задържат независимо от всички трикове и игри на гърците. Едно малко каре тръгна нагоре по склона към мястото, на което се намираха. Той моментално позна кои са тези мъже и сърцето му се изпълни с гордост и тревога.

Подобно на пълзящо насекомо, спартанците изведнъж заблестяха в златисто. Цялото каре вдигна щитове, които се припокриха, за да ги защитят от валящите върху тях копия и стрели. Това беше войната, която познаваха, и Ксенофонт заповяда да тръгнат в същата посока. Врагът нямаше как да знае колко много необучени мъже и жени има в карето, а щеше да види само едно масивно настъпление. При тази мисъл Ксенофонт се усмихна и усети как умората го напуска.

Докато вървяха, си даде сметка, че равнината е много по-пуста отпреди. Огромната част от конницата сякаш беше изчезнала. Покрай целия бряг на реката лежаха захвърлени знамена — прекалено много, за да са били посечени дори от спартанците. Това можеше да означава, че врагът е напуснал бойното поле. Ксенофонт не смееше да се надява, че заключението му е правилно.

Онези, които бяха останали, стояха по склоновете, но не предприемаха нищо.

Спартанците се заизкачваха нагоре и започнаха да си пробиват път през врага като гъсеница, ядяща листо — парче по парче. Ксенофонт видя как черни фигури започнаха да се спускат по склоновете във всички посоки. Веднъж беше видял как се разбягват новоизлюпени паяци, след като едно дете беше разръчкало гнездото им. Гледката беше подобна: пълзящите войници се мъчеха да избягат колкото се може по-далече от златистите щитове и червените наметала.

Зимните дни бяха кратки и скоро слънцето се превърна в сияеща ивица на хоризонта. Хрисоф се спусна от билото, което беше спечелил. Хората му мъкнеха целия обоз на войската, изоставен в настъпилия хаос. От пленниците научиха, че водачът, който беше избягал от бойното поле, е сатрапът на Армения Тирибаз, приятел от детинство на персийския цар. Това приятелство му бе струвало цяло състояние. Хрисоф донесе на Ксенофонт сандък, носен от двамата братя, които бяха открили брода. Беше пълен със сребърни монети — заплатата на всички наемници, събрани от Тирибаз.

— Повечето от тях избягаха, но онези на хълма не помръднаха — каза Хрисоф. — Реших да видя какво ги кара да стоят, докато всички останали бягат.

— Правилно решение — потвърди Ксенофонт и моментално му прости за всичко.

Хрисоф сведе с облекчение глава. Беше се тревожил, че Ксенофонт ще му чете конско, че е изоставил хората от лагера.

Вечерта Ксенофонт събра капитаните и вдигнаха чаши вино от плячката — лагерът на сатрапа Тирибаз беше пълен с храна и напитки. В равнината пламтяха големи лагерни огньове и всички около тях се веселяха.

За два дни се отдалечиха на трийсет мили от планините. Не бързаха. Починаха си при изворите на Тигър, след което изминаха още шейсет мили до бреговете на Телебоас. Нямаше и следа от Тирибаз. Отново започнаха да вземат каруци, мулета и роби всеки път, когато попадаха на тях. Каруците скоро се претовариха. Ксенофонт не се опита да ограничава хората си. Минаха покрай храмове на странни чуждоземни богове, където поклонници бяха оставяли дарове в продължение на столетия. Тези дарове също преминаха в ръцете на гърците.