Кон Игълдън - Синовете на Спарта

Брат му го прекъсна развълнувано:

— Захапахме ножовете си и нагазихме в реката, но водата така и не се надигна по-високо от кръста ни. Когато стигнахме другия бряг, старците бяха изчезнали и затова се върнахме.

— Видяха ли ви? Разровихте ли дрехите? — попита Ксенофонт, който вече се беше разбудил напълно.

Видя, че Хрисоф се е ухилил на реакцията му, но не му обърна внимание. В отговор двамата братя поклатиха отрицателно глави. Ксенофонт стисна радостно юмрук.

— И двамата си спечелихте благодарността ми.

— Браво на вас, момци. А сега се връщайте да проверите снаряжението си — каза Хрисоф. — Не мисля, че ще почиваме днес.

Ксенофонт се усмихна.

— Имам план, Хрисофе.

— Разбира се, че имаш.

Последните запаси храна бяха спомен и забавянето само беше отслабило колоната. Нужно беше известно време всички да бъдат накарани да станат, но слънцето още не се бе издигнало високо, когато Хрисоф поведе цялата войска покрай брега след двамата братя, които влязоха в ролята на съгледвачи. Бродът се намираше само на две мили надолу по течението, но моментът на истинската опасност беше при преминаването. Докато бяха до кръста във водата и се бореха със силното течение, гърците щяха да са ужасно уязвими. В историята на Гърция не една войска беше разбивана напълно, докато се опитва да мине през брод.

От отсрещния бряг врагът ги гледаше. Конницата започна да ги следва покрай брега, но хилядите пехотинци останаха на по-високия терен, предпочитайки изгодната позиция.

Кардухите в планината също се бяха струпали по склоновете и наблюдаваха какво става. Ксенофонт не ги изпускаше от поглед, докато вървеше с ариергарда. Все още не можеше да разбере напълно тези планинци и затова не можеше да състави план как да постъпи с тях.

Веднага щом Хрисоф се отдалечи, кардухите се спуснаха по склоновете и спряха под тях. Вероятно не възнамеряваха да нападнат, но ако им се отвореше възможност, със сигурност щяха да се нахвърлят върху гърците като вълци върху агнета. Бяха понесли жесток пердах в собствените си планини и гордостта им беше наранена.

— Спокойно, елини — извика Ксенофонт.

Капитаните знаеха какво се кани да направи и го одобряваха. Бродът беше твърде тесен и уязвим, за да се опитват да минат през него срещу добре въоръжен противник. Нещо повече, гърците бяха по-слаби, отколкото всеки друг път — нямаше смисъл да се отрича това. Трябваше им добра храна и почивка почти месец или повече, за да си възвърнат бойната форма.

Хиляди конници ги очакваха на отсрещния бряг. Вестоносци препускаха напред-назад, докато останалите стояха и чакаха, очевидно объркани или уплашени, че някъде наблизо има брод. Ксенофонт заслони очи и се помъчи да огледа войската. Може би си мислеха, че гърците се опитват да ги заблудят. Може би Тисаферн ги беше предупредил за коварството им. Той се озъби, после викна:

— Напред! Другите назад!

И първите редици на Хрисоф наскачаха във водата, вдигайки пръски, които заблестяха на слънцето като искрящи криле.

В същия момент половината хоплити от ариергарда се обърнаха и побягнаха назад покрай брега. Тичаха като на състезание, като се бутаха и си викаха един на друг. Единствено хората от обоза останаха на мястото си, както им бе наредено. Някои от тях носеха мечове и копия, за да се защитят при евентуална атака. Това беше най-трудното решение, но Ксенофонт все пак даде заповедта. Никоя войска не можеше да маневрира на бойно поле и в същото време да защитава десет хиляди цивилни. Ксенофонт се замоли на Атина да бди над хората от обоза, докато самият той тичаше като момче и се смееше на странността на ситуацията.

По някакъв начин пълният хаос, който бе причинил, му даваше усещането, че може да тича цял ден. Маневрата беше негова. Нямаше втори брод.

Откри, че пет хиляди гърци могат да реват страховито. Дори да разтърсят небесата, ако пожелаят. Тичаше с ясната мисъл, че трябва да прецени идеално всичко. Беше се върнал обратно, сякаш да прекоси реката на друго място. В същото време не смееше да изтощи прекалено много хората си с дългите разстояния. Рано или късно трябваше да се откаже и да се върне при брода, открит от двамата братя. Задачата му беше да откъсне врага от Хрисоф. Спартанците междувременно трябваше да минат през реката. Трудно беше да не се ухили при мисълта, че врагът ще се сблъска за първи път с такива страховити воини.

— Готови! — изрева Ксенофонт. — Загряхме достатъчно! Обратно към брода.