Кон Игълдън - Синовете на Спарта

— Ти няма ли да дойдеш с нас? — попита Хрисоф.

Очите му бяха потъмнели от мъка и Ксенофонт разбра, че това е краят между тях. Поклати глава.

— Не. Наследих малко земя в Пелопонес, недалеч от Спарта. Управителят на имението развъжда коне. Сигурен съм, че след толкова много време си мисли, че притежава имота. Не, Хрисофе, няма да остана. Не ме бива в сбогуванията, приятелю. Ще продължа сам нататък. Може би някой път ще дойдеш да ме видиш и ще донесеш вино. Бих… бих се радвал.

Хрисоф хвана ръката му и я стисна.

— Давам ти думата си. И имаш моята благодарност. Ще се видим отново, обещавам. Ще вдигнем чаши за всичко, което направихме. И за липсващите приятели.

— Успяхме, спартанецо — каза Ксенофонт и се усмихна през сълзи.

Това беше достатъчно. Без нито дума повече той тупна Хрисоф по рамото и заслиза с лека стъпка към морето.

Книгата на Ксенофонт „Анабазис“ грубо може да се преведе като „път нагоре“, „отстъпление“ или „изход“. В нея се разказва за въстанието на Кир срещу брат му, за събирането на войската, за битката при Кунакса, която губи — и след това за ужасяващата ситуация, в която се озовали гръцките наемници. Те се намирали далече от дома, заобиколени от врагове, но си оставали такава елитна сила, че не можели да бъдат унищожени с лекота. Събитията се развиват осемдесет години след битката при Термопилите и около седемдесет години преди времето на Александър Велики.

Персийски исторически контекст: Персийският цар Дарий нападнал Гърция през 490 г. пр.н.е. — и бил разбит в битката при Маратон. Събирал нова войска за втори опит, но умрял, така че делото му било продължено от сина му Ксеркс, който потеглил срещу Гърция по суша и море. Ксеркс е царят, с когото спартанците се сражавали при Термопилите. Той стигнал до Атина и я опожарил, но атинският флот спечелил невероятна победа срещу неговия и така го лишил от възможност да маневрира. Ксеркс се върнал у дома, като оставил генерала си Мардоний да се изправи срещу водената от спартанците войска на сушата. Въпреки огромното числено превъзходство на персите гърците нанесли съкрушително поражение на врага, а самият Ксеркс бил убит от началника на собствената си охрана през 465 г. пр.н.е. Синът му Артаксеркс заел престола и проявил благоразумието да остави гърците на мира, с което си осигурил мирно царуване до смъртта си през 424 г. пр.н.е.

Въпросният Артаксеркс имал трима синове. Най-големият станал цар за няколко седмици, преди да бъде убит от втория, който пък бил убит от третия — Дарий II. Дарий II имал двама синове — Артаксеркс и Кир, с които започва този разказ.

В Гърция Спарта станала господстваща сила, след като победила Атина и наложила съвет, който да управлява града — Съвета на трийсетте тирани. Младият Ксенофонт бил атински аристократ, който се възхищавал на спартанците повече, отколкото на своите вечно спорещи съграждани, които можели да изкажат десетки мнения, преди да решат дали да вечерят, или да гледат театрална постановка. Вярно е, че Ксенофонт е бил ученик на Сократ, но за разлика от най-известния ученик на Сократ Платон интересите му били насочени не толкова към екзистенциалните концепции и устройството на съвършеното общество, а към практическото приложение на философията. Ксенофонт бил един от онези атиняни, които се опитвали да създадат добър живот единствено със силата на волята, които искали да знаят как да живеят. Той намирал спартанската дисциплина и готовност за саможертва за достойни за възхищение и поради това винаги бил човек, разкъсван между двете култури — на Атина и на Спарта.

Бележка за разстоянията: Персите от периода използвали „парасанга“ като единица за време, която често се употребявала и като единица за разстояние в гръцките текстове, което понякога може да бъде объркващо. Съвременният еквивалент на парасангата е нещо като „на един час път“. Според Херодот парасангата е приблизително трийсет „стадия“, или 3,5–3,75 мили (5,6–6 км). В текста използвам понякога мили, за да дам по-ясна представа за разстоянията на читателите, които не мислят в парасанги и стадии. Използва се и единицата „статмос“, която също не е с точно определена величина, а означава приблизително разстоянието между две спирания за нощувка, или около 18–20 мили (29–32 км). Според „Анабазис“ при похода си на изток Кир изминавал между двайсет и две и двайсет и четири мили на ден — около седем часа път, включително и почивките. Подобно темпо, поддържано по-късно и от римските легиони, е подходящо за вървене в голяма жега. Интересно е да го сравним с темпото, записано по-късно от Ксенофонт, когато са пътували с хората от лагера. Тогава са изминавали средно по петнайсет мили на ден и е било необходимо да спират при всяка река, за да попълнят запасите си от вода.