Кон Игълдън - Синовете на Спарта

Случката в Киликия с царица Епиакса, когато тя дала средства на Кир и прекарала нощта с него, е много интересно събитие. Иска ми се да знаехме повече за него, но Ксенофонт е единственият ни източник. Той описва учебна атака, която имала за цел да впечатли царицата, но случайно довела до разбиването на част от персийската войска на Кир. Ксенофонт описва и една по-дълга среща с участието на съпруга на Епиакса, цар Сиенезис от Tape — родния град на Савел Тарски, който по-късно щял да стане известен като св. Павел.

Трудността при такива подробни исторически разкази е в това, че те не пасват за роман. Ксенофонт може да опише на три реда сблъсък в планините; аз не бих могъл да го вместя в по-малък обем от една глава. За подробностите, които не успях да вместя тук, препоръчвам „Персийската експедиция“, особено на читателите, които се интересуват от начина на мислене и действие на гърците. Книгата определено заслужава да е оцеляла повече от две хиляди години. Понякога, както открих при „Тайната история на монголите“, една ключова книга може да се окаже врата към цял свят.

Ксенофонт пише, че войската на Кир била сто хиляди души, докато тази на Артаксеркс 1,2 милиона, с двеста колесници с коси на колелата и шестхилядна конница. Няма как да знаем дали тези числа не са преувеличени, макар че аз лично смятам, че войската на Артаксеркс се е състояла от около шестстотин хиляди души — огромно множество, в сравнение с което ордите на Чингис изглеждат незначителни.

Персийската войска била командвана от четирима военачалници — Аброком, Тисаферн, Гобрий и Арбак. В романа споменах единствено Тисаферн, за да не обърквам читателя с прекалено много странни и чужди имена. Целта ми е да разказвам история. Както казва Е. Л. Доктороу, „Историкът ще ви разкаже какво се е случило. Писателят ще ви каже какво е било чувството“. Разбира се, моето намерение тук беше да направя и двете.

Във връзка с това бунтът, овладян от военачалника Клеарх, е описан подробно от Ксенофонт. До него се стигнало, когато войската разбрала срещу кого всъщност ще воюва — нещо, което може и да е било известно на военачалниците, но не и на обикновените войници. Клеарх плакал и се тръшкал пред тях и направил истинско театрално представление. Казал, че го принуждават да предаде Кир, но че никога нямало да изостави тях.

В историческия роман писателят търси ключови взаимоотношения, така че фактът, че Клеарх праща на Кир вест да не се тревожи, означава, че помежду им е имало истинско приятелство. Спартанецът спорел и увещавал, за да привлече войниците на своя страна, като апелирал към техните чувства и дълга им — и накрая уредил 50 процента увеличение на заплатите им, което свършило работата.

За битката при Кунакса знаем само от един източник — описанието на очевидеца Ксенофонт. В разказа си той се споменава само веднъж, като говори за себе си в трето лице, когато разменя няколко думи с Кир преди началото на сражението. Няма как да знаем дали сцената се е случила в действителност, или целта й е била да вмъкне Ксенофонт в повествованието.

Младият Кир пратил гърците напред, но те затънали сред огромния брой войници, срещу които били изправени. Тисаферн успял да убеди цар Артаксеркс да събере войска, така че вероятно цялото начинание на Кир е било обречено от самото начало. Трудно е да се каже дали е така. Разбира се, винаги е възможно владетел да бъде убит от случайна стрела. Може би чудото на лидерите като Цезар и Чингис, които участвали лично в сраженията, е в това, че са оцелели при всички тези близки срещи със смъртта.

Кир видял, че битката може да бъде спечелена с един удар, и препуснал с личната си гвардия срещу настъпващия противник — нещо, което днес бихме нарекли безразсъдно рискуване. Той стигнал до брат си и го ранил, но бил повален от хвърлено копие. Изкушаващо е да си мислим, че го е очаквал велик живот, който така и останал неизживян — че това е един от онези моменти в историята, когато една династия е можела да достигне най-голямото си величие, но е била прекършена. Само след няколко десетилетия Александър Велики ограбил гробниците на Ахеменидите. Може би ако историята се беше развила по друг начин, гръцкият завоевател е щял да се отнесе с по-голямо уважение към страната на Кир.

Ксенофонт описва как главата на Кир била набучена на копие и разнасяна като доказателство за смъртта му. Онова, което последвало, демонстрира мащабите на битката. Цар Артаксеркс препускал със страховития си трофей пред войниците си. В същото време Клеарх и гърците още нямали представа, че Кир е загинал. Те продължавали да избиват врага и вярвали, че са спечелили. Новината за истинското положение стигнала бавно до тях — и гърците изведнъж разбрали, че са загазили здравата. Персийската войска, доведена при Кунакса от Кир, била изтеглена от военачалника Арией. От негова гледна точка това бил разумен ход, който можел да запази живота му, но с него той оставил десетте хиляди гърци съвсем сами. Единствено невероятното превъзходство във военното дело спасило гръцките войници. В сцени, напомнящи за подвига на Леонид при Термопилите, те можели да минават през вражеските пълчища и да остават невредими. Персите просто не можели да се сравняват с тях нито по тактика, нито по екипировка, нито по дисциплина. Така се стигнало до изключително странните моменти, в които въпреки огромното числено превъзходство на врага гърците можели да правят на бойното поле каквото си поискат.