Кон Игълдън - Синовете на Спарта

— Ако някой има по-добра идея, да я каже. Иначе ще ви поведа на север към планините. Съберете всички одеяла и дебели дрехи, които можете да намерите. Ще са ни нужни.

Зачака мълчаливо, докато те обсъждаха въпроси, като знаеше, че ще стигнат до същото заключение като неговото. Беше пропуснал да спомене разказаната му история за една персийска войска, минала през това място преди осем години. Сто и двайсет хиляди души се отправили към твърдините на кардухите. Нито един не се върнал. Ксенофонт се надяваше, че съсухреният старец просто си измисля, за да сплаши чуждестранните нашественици. Едното око на старейшината беше бяло, а зъбите му бяха дълги и кафяви като черупката на орех. Ако казваше истината или поне част от нея, бе напълно възможно Ксенофонт да прави най-голямата грешка в живота си — и все пак това си оставаше единственият избор, който можеше да направи.

Гърците започнаха да се строяват за път. Двайсет хиляди мъже, жени и деца изглеждаха огромно множество, когато се разпръскваха, но строени в каре ставаха нищожни в сравнение с разстоянията, които трябваше да изминат. Ксенофонт беше подредил колони с ширина четирийсет души, с осемстотин спартанци отпред. Те обкръжаваха почти толкова хора и в средата, макар че хората от обоза все повече и повече приличаха на дрипави поклонници, тръгнали към някой оракул или светилище, за да търсят помощ.

Поне добрата храна през последните два дни беше подобрила настроението и им беше дала сили. Хрисоф се занимаваше със събирането на запаси от селата и бе подходил сериозно към задачата си. Селяните щяха да преживеят гладна зима, но Ксенофонт смяташе, че това е проблем на Тисаферн, а не негов. Ако им бяха позволили да си тръгнат с мир след Кунакса, щеше да е много по-мек към селата по пътя им. Сепна се, когато осъзна, че мисли за двайсетте хиляди като за свои хора. Те разчитаха на него, за да останат живи, и в този момент той разбра, че е готов да даде живота си за тях. Беше търсил цел в Атина, без да успее да я намери. Поклати глава и се засмя, зачуди се дали някога ще му се удаде възможност да разкаже на Сократ за това свое откровение.

Когато приключиха с обсъждането на пътя, онези в карето вече ги чакаха с нетърпение, а слънцето почти бе стигнало зенита. Най-силните носеха увито в плат месо или мрежи с пилета и мехове с вода. Много повече носеха вързопи с всички зимни дрехи и вълнени одеяла, които бяха успели да намерят.

Ксенофонт застана начело веднага щом Хефест и съгледвачите препуснаха напред. В същия момент персийската войска се изсипа от проходите зад тях като масло от спукано гърне и ги загледа злобно, но без да посмее да атакува. Гърците бяха в относителна безопасност, докато вървяха между селата. Къщите и улиците отнемаха преимуществото на преследвачите им. Ксенофонт знаеше, че в равнината положението ще е различно. Старейшината на селото беше казал, че им предстоят няколко дни път, може би сто парасанги или повече. Ксенофонт продължаваше да се надява, че целта на стареца е била да подрони духа им.

— Тръгваме на север — извика той на хората си и почувства как сърцето му се изпълва с гордост. Неговите хора. Неговото семейство.

Персийските полкове ги приближиха, но не посмяха да ги нападнат. Гърците бяха заприличали на вълци и у тях определено не беше останала слабост. Тя бе изгорена в пустините.

Тисаферн пращаше малки отряди да тичат покрай карето и да хвърлят копия. Когато обаче приближаваха достатъчно, за да атакуват, те биваха прогонвани от камъните, изстрелвани от хора, които с всеки следващ ден ставаха все по-добри с прашките.

Най-голямата заплаха бяха персийските конници. Те приближаваха на бързи и плътни групи и хвърляха копия, докато ариергардът се мъчеше да отстъпва с вдигнати щитове. През първия ден гърците дадоха жертви и оставяха след себе си по два-три трупа; когато спряха да пренощуват се оказа, че са изгубили шейсет души. Лесно беше да си представят, че това ще продължи през целия път до планините, докато не останат прекалено малко, за да могат да се защитят. Настроението беше кисело.

Ксенофонт гледаше как слънцето докосва хоризонта, а персите се оттеглят към полковете си. Все още се чудеше защо изпитват такъв страх от нощно нападение, че разполагаха лагера си далече от техния. Според Хефест, който ги беше проследявал пеша няколко нощи, те се оттегляха доста мили назад, преди да се почувстват в достатъчна безопасност, за да спънат конете си.

Ксенофонт видя как Тисаферн вдига ръка едва ли не за поздрав, преди да обърне коня си. Започваше да се смрачава. Той благодари на боговете за врага, който му бе пратен. Някой по-решителен персиец щеше да продължи атаките два пъти по-енергично и нямаше да отстъпи, докато не избие гърците до крак.