Кон Игълдън - Синовете на Спарта

— Когато се срещнем отново, спартанецо — тихо каза Ксенофонт, — и когато ме попиташ какво сме направили след смъртта ти, няма да се срамувам. Обещавам ти. Ще ги върна обратно.

Знаеше, че Филезий се опитва да се домогне до повече власт и думата му да се чува. Поклати глава. Те бяха негови хора. Той бе атински аристократ, намерил истинската си цел. И нямаше намерение да я отстъпва на никого.

На сутринта Хрисоф прати хора да оберат градините и да претършуват къщите. Не бяха подготвени за хилядите перси, които се изсипаха от планината на коне и пеша и се втурнаха да отрежат пътя им от основната гръцка сила. Мъже и жени захвърлиха на земята пълни с плодове одеяла и побягнаха, а Хрисоф поведе спартанците тичешком срещу врага.

Последва сблъсък, наподобяващ улични безредици в Атина, в който и двете страни се опитваха да нанесат удари. Персите с наслада замахваха към всеки, до когото можеха да стигнат, бил той въоръжен или не. Настана пълна каша и десетки гърци изгубиха живота си, преди Ксенофонт да се притече на помощ с основното каре. Видът на напредващите редици успокои бягащите, които успяха да намерят убежище зад тях. В градините останаха да лежат тела сред смачкани сливи и смокини.

Изправени пред основната войска, персите отстъпиха. Ксенофонт за миг зърна облечения в бели одежди Тисаферн и го прокле. Отмъщението му, ако доживееше да му се радва, щеше да е да си тръгне като свободен човек и да остави тлъстия персиец да се чуди какво ли е да е на негово място.

Опоскването на селата продължи много по-бързо, след като вече знаеха, че врагът е наблизо. Ксенофонт винеше себе си, че не е разположил по-добра охрана, но не беше единствен в това. Хрисоф обикаляше лагера часове наред и се зъбеше на всеки, който се осмелеше да го приближи. Бяха си позволили да се отпуснат на враждебна земя, докато противникът още ги следваше и дебнеше и за най-малката проява на слабост.

По-лошата новина беше, че на пътя им имаше голяма река. Проходът през планината ги беше отвел на североизток, но не можеха да продължат напред, без да пресекат бързите води, които бяха толкова дълбоки, че копията не достигаха дъното. Ксенофонт разпита пленници от селата и наученото не беше толкова добро, колкото се беше надявал. Гърците започнаха да се изнервят, когато разбраха, че са притиснати от едната страна от планините, а от другата от река, която не могат да пресекат.

На юг беше Вавилон и сърцето на Персия, а ако завиеха на запад, щяха да се върнат при планините. Реката блокираше пътя на изток и селяните казаха на Ксенофонт, че в тази посока се намира Екбатана, лятната резиденция на персийските царе и едно от най-добре охраняваните места на света.

Ксенофонт събра офицерите си на един селски площад, а хоплитите се строиха около лагера.

— Според селяните на север има планини, които се простират на месеци път на изток и запад. Ако успеем да минем през тях, ще се озовем в Армения. След това можем да продължим на северозапад, докато не стигнем до гръцките селища на Черно море. Не знам колко далече е това от планините, но не можем да ги заобиколим. Трябва да минем през тях. — Млъкна, за да обмисли думите си. — Твърди се, че племената в онези планини били изключително диви и многобройни. Старейшината на това село говори за тях като за отмъстителни духове и казва, че не бихме оцелели, ако опитаме да минем оттам.

— Речта ти не е толкова вдъхновяваща, колкото си мислиш — обади се Хрисоф и останалите се засмяха. — Този дъртак се опитва да ни сплаши, но какъв друг избор имаме, освен да се изправим срещу онези „кардухи“ в планините? Успяхме да стигнем дотук, но може би… няма да можем да търпим вечно.

Ксенофонт вдигна ръка и Хрисоф моментално млъкна. Едно от нещата, които спартанецът правеше добре, беше да приема заповеди.

— Реката е прекалено дълбока и широка. Персийската конница ни заплашва и ще бъдем изклани, ако се опитаме да я пресечем. Мисля, че най-добрата посока си остава на север — извън Персия по най-бързия и пряк път.

Погледна ги и част от него възтържествува. Въпреки всичките им бради и яки мускули, въпреки че някои от тях бяха по-стари от него, те не бяха просто стадо, което той води, а негови братя и сестри, синове и дъщери.

— Говори се, че персите се страхували от кардухите. Има голяма вероятност да не посмеят да ни последват в проходите. Така бихме могли най-сетне да се отървем от тях.

Замълча — даваше си сметка, че враг, който всява ужас у персите, може и да не е най-добрата алтернатива.