Кон Игълдън - Синовете на Спарта

На двора долу гърците бяха вдигнали щитове над главите си, приковани на място и неспособни да маневрират. Десетки бяха хвърлили копията си по противника или ги използваха, за да пронизват и срязват прасците на стрелците. Земята беше покрита с тела в доспехи, сред които спартанците бяха все още малко. Гърците стояха на стегнати групи, щитовете им се припокриваха и те надничаха през пролуките, но не се огъваха. През кратките мигове, когато можеше да ги погледне, Анаксис виждаше, че Кинис удържа строя и набелязва целите.

Установи, че се усмихва, докато правеше лъжливо движение, за да извади от равновесие човека пред себе си, озъбен стрелец с огромна брада и широки рамене. Мъжът рязко се отдръпна, за да избегне удар, който така и не последва, и в този момент на слабост Анаксис го дръпна рязко за ръкава и го прати през ръба върху спартанците долу. Те му завикаха гневно да внимава какво прави. Анаксис се изсмя в отговор и продължи да сече, същински вихър, разпръскващ около себе си кръв и люспи от персийски доспехи.

Толкова много стрелци бяха изпопадали в дългия двор, че някои гърци бяха взели лъковете и колчаните им. Повечето бяха стреляли по зайци като момчета и трудно можеха да пропуснат персите, които стояха без щитове на височина само два човешки боя над тях. Шестима, после осмина започнаха да им връщат дългите стрели. Персите трепнаха, изправени срещу собствените си оръжия, и започнаха да отстъпват на групички, вместо да продължават клането.

Анаксис събра трима от хората си при себе си. Онези долу им бяха хвърлили щитове и бе облекчение отново да са зад тях и стрелите да отскачат от бронза и дървото. И тримата бяха ранени. От гърдите на двама стърчаха пречупени стрели, но те не показваха признаци на тревога, макар че дишаха трудно и кръвта капеше от раните им заедно с все по-малко оставащите им сили. От голям разрез на гърдите на третия се виждаха бели ребра. Той сви рамене, когато Анаксис му посочи раната.

— После ще я превържа.

— Аз ще ти я зашия — каза Анаксис. — И не забравяй. Гледай Кинис да не те доближава.

— Няма да забравя — каза мъжът. Двамата бяха стари приятели и нямаше нужда да казват повече. [2] Името Кинис произлиза от гръцката дума κύων (куче), от която произлиза и думата циник — Б. пр.

Анаксис изпъшка от болка, когато една стрела мина през пролука между щитовете и се заби в хълбока му. Той погледна перата, но не посмя да я извади. От раната му прилоша и светът около него се люшна.

— Искам да ни запомнят — каза Анаксис. — Стига да сте си починали, разбира се.

— Мислех си, че ти си почиваш — възмутено отвърна един от спартанците.

Анаксис се ухили. Кописът му отсече бързо черната стрела и той изпъшка, когато нещо в него се преобърна.

В паническото си отстъпление стрелците бяха освободили пространство, което им вършеше чудесна работа. Персийците отчаяно се мъчеха да не позволяват на малцината спартанци горе да ги доближат, нито на други да скочат отдолу и да се присъединят към другарите си.

Анаксис и останалите се хвърлиха към тях с вдигнати щитове. От това разстояние щитът се превръщаше в оръжие — ръбът му вършеше работа като копие в ръцете на човек, обучен да борави с него. Персите изпаднаха в паника и заотстъпваха безразборно. Долу в двора останалите живи спартанци запяха пеан, бойния химн на смъртта.

Анаксис успя да се добере до най-високото стъпало, преди да избият кописа от ръката му. Видя редици персийски воини да излизат от вратите от двете страни — безкраен поток мъже, въоръжени с лъкове, мечове и копия. Копията бяха по-подходящи за убиване на онези, които не можеха да излязат от капана, помисли си Анаксис. Самият той би наредил да атакуват с тях, ако беше персийски офицер. Убиване със стрели бе оскърбление и между мъже нямаше място за подобна низост. Светът около него започна да помръква и той отдаде душата си на Хадес и Хермес. Щеше да е удоволствие да се срещне с цар Леонид, който се беше изправил срещу персите при Термопилите. Леонид бе познавал добре персийското коварство. Анаксис се надяваше да вдигне чаша червено с него още тази вечер — ако успееше да прекоси реката навреме.

Долу в двора Кинис гледаше как подхвърлените горе падат един по един и отнасят със себе си и последната надежда. Копията бяха изчезнали и колчаните бяха празни, макар че навсякъде сред труповете имаше счупени стрели.

Персийските стрелци вече не се смееха подигравателно. Десетки облечени в черно мъже лежаха мъртви в двора, кръвта на други покриваше стъпалата от двете страни. Спартанците обаче бяха изгубили само половината от своите и най-добрият им шанс да се измъкнат от клопката се бе провалил. Един-двама още се опитваха да повдигнат другари горе, но стрелците вече знаеха какво да правят: съсредоточаваха стрелбата си върху всеки подобен опит и мъжете падаха долу с щръкнали от тях стрели.