Конн Иггульден - Боговете на войната

— Не съм се върнал след десет години воюване, за да се бия срещу своя народ. Казвам ви, че сте подведени. Давам ви думата си, че никой няма да бъде убит, ако оставите оръжията си. — Погледът му обходи бойците. — Имате избор. Ако осъзнаете грешката си, ще се отнеса към вас с уважение. Огледайте се. Нямам нужда да проявявам милост. Ако не го направите, ще ви сметна за предатели на Рим.

Отново беше стигнал до Ахенобарб и той трябваше да вдигне глава срещу слънцето, за да срещне погледа му. Юлий, черен на фона на светлината, чакаше отговор.

— Е? Твоята глупост ги доведе тук — тихо каза Юлий. — Искаш ли да видиш как умират за нищо? — Ахенобарб мълчаливо поклати глава. — Тогава свикай офицерите си да обсъдим условията на капитулацията ви.

— Ти наруши закона, като пресече Рубикон — неотстъпчиво каза Ахенобарб.

Очите на Цезар проблеснаха.

— Диктатурата трябваше да е временна. Понякога човек трябва да действа според съвестта си, военачалнико.

За момент Ахенобарб погледна към хората си.

— Имам ли думата ти, че няма да има наказания?

Юлий не се поколеба.

— Няма да пролея римска кръв, военачалнико. Не и ако не се налага. Имаш думата ми.

Това, че се отнесоха с него като с равен, не беше малко и желанието да пожертва живота си отлетя като спомен. Ахенобарб кимна.

— Добре, господарю. Ще се предам.

— Дай ми меча си.

За момент двамата се гледаха в очите. После Ахенобарб подаде оръжието си и пръстите на Юлий се сключиха около дръжката му. Всички видяха този символичен жест.

— Най-после взе едно правилно решение — тихо каза Цезар, преди да препусне към хората си.

Помпей стоеше на доковете на Остия и гледаше назад, към Рим. Пристанищният град беше спокоен и той се чудеше дали жителите му разбират това, което виждат. Възможно беше, но от работата си в сената беше осъзнал, че има хиляди граждани, които почти не забелязват управниците си. Животът им течеше по един и същи начин. Все пак, независимо кой беше консул, хлябът трябваше да бъде опечен, а рибата — уловена.

Последният търговски кораб избухна в пламъци зад него и той се обърна и погледна към морето. „Там има хора, чийто живот ще е опропастен“, помисли си. Собствениците щяха да бъдат разорени, до един, за да е сигурно, че Цезар няма да има флота, с която да ги последва, преди Помпей да е готов. Грохотът на огъня беше впечатляващ дори от разстояние. Диктаторът наблюдаваше как пламъците достигат мачтата и за миг поглъщат насмоленото платно. Малкият кораб започна да се накланя. Помпей се надяваше, че хората му ще са достатъчно разумни, за да го напуснат, преди да потъне.

Трите здрави триреми изчакваха последните членове на сената и самия Помпей. Вятърът духаше навътре в морето. Нормално беше Помпей да се качи последен. Знаеше, че е време, но не можеше да устои на настроението, което го задържаше на брега.

Дали изобщо беше имал избор? Мислеше се за умен, когато изпрати на Цезар заповед да се върне. Всеки друг военачалник би дошъл само с няколко души охрана и Помпей би го довършил чисто и бързо. Дори и сега не беше сигурен защо Юлий рискува всичко с похода си на юг. Регул очевидно се беше провалил — Помпей предполагаше, че е загинал, докато се е опитвал да изпълни последните му заповеди. Може би несръчният му опит бе показал на Юлий кой е истинският му господар. Не можеше да си представи, че Регул се е пречупил след мъчения, вероятно е било от глупост. Опитът го бе научил, че всеки може да се пречупи след време. Достатъчно е да откриеш лостовете в душата му. Но въпреки това не смяташе, че съществуват лостове, които могат да повлияят на Регул.

Последната лодка от горящия кораб се блъсна в кея и Светоний скочи на брега. Тръгна към него, преизпълнен със самонадеяност. Помпей обърна гръб на града — усещаше го дори от това разстояние. Ахенобарб не беше дошъл — сигурно бе загинал. Беше сериозен удар да загуби толкова хора, но ако това беше забавило Юлий, със сигурност си струваше. Все още не можеше да повярва колко трудно се оказа да откъсне сенаторите от домовете им. Изкушаваше се да остави безбройните кошове с вещи на кея на разположение на търгуващите мореплаватели. Жените и децата му създаваха достатъчно главоболия. Беше поставил ограничение за не повече от трима роби на семейство и стотици слуги бяха върнати в града. Всеки кораб и трирема на стотици мили нагоре и надолу по брега беше извикан и само няколко бяха оставени празни и изгоряха.