Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

тъче със млечните си пръсти,

или в шевиците си гъсти

батистата така ранява,

че тя от рани оздравява,

или когато с песента си

тя славеите тъжногласи

да млъкнат кара в тъмнината,

или загледана в луната,

излива жалбата си чиста

в слова-мъниста върху листа,

то в тез изкуства Филотена

е толкоз явно затъмнена,

като че ли по прелест, нежност,

изящество и белоснежност

във спор е врана чернопера

със гълъбица на Венера.

Видяла как са се събрали

в Марина всичките похвали,

жената на Клеон, от злоба,

решава да я прати в гроба,

та в Тарс красавица да няма

от дъщеря й по-голяма.

И ето че, като че ли да

я подпомогне, Лихорида

в туй точно време дух предава

и питомката й остава

във ноктите на Диониза.

И повестта ни с туй навлиза

във най-ужасното си място.

Внимание! Сега пред вас то

на сцената ще се развие.

Но първо помогнете вие

на куция ми стих да вземе

на гръб крилатото ни Време

и отнесе го там, където

змията Диониза, ето,

говори тайно със един

злодей, наречен Леонин!

Излиза.

Тарс. До морския бряг.

Влизат Диониза и Леонин.

ДИОНИЗА

Недей забравя — клетва си ми дал!

Едничък удар! Кой го е нанесъл,

ще знаем само двама. С нищо друго

на този свят не можеш си спечели

в тъй кратко време толкоз много полза!

Не се оставяй да те омагьосат

ненужната ти съвест, хубостта й

и състраданието, на което

дори жените дават често пътя,

и мъж бъди!

ЛЕОНИН

Добре, ще го направя!

Но тя е толкоз мила, господарко!

ДИОНИЗА

И, значи, подходяща за небето!…

Ха, ей я! Продължава да оплаква

любимата си дойка. Казвай бързо,

готов ли си?

ЛЕОНИН

Готов съм, господарко!

Влиза Марина, с кошница цветя.

МАРИНА

Не, аз ще съблека земята цяла,

за да краси зеления ти чим!

С покривка от цветенца — жълти, сини —

от невени, звънчета, теменужки

ще ти застилам гроба цяло лято!

О, аз нещастница, родена в буря,

за мен тоз свят е вихър, непрестанно

изтръгващ ме от близките ми! О!

ДИОНИЗА

Не бива тъй, Марино! Все самотна!

Защо не е със тебе дъщеря ми?

Недей хаби кръвта си във въздишки!

Аз майка ще ти бъда! О, как бледа

си станала от таз безплодна горест!

Дай тез цветя и двама край морето

поразходете се със Леонин!

Там въздухът е свеж, пощипва малко —

ще те направи да поогладнееш.

Вземи я за ръката, Леонине,

поразтъпчете се!

МАРИНА

Не бих желала

да ви лиша от вашия служител.

ДИОНИЗА

Върви! Върви! Вий двама със баща ти

сте близки до сърцето ми, повярвай,

като роднини кръвни! Всеки ден

го чакаме да дойде. Ако утре

завари тази, за която чул е,

че няма равна в нашата страна,

така посърнала, ще се разкае,

че в Тарс те е оставил и ще бъде

сърдит на мен и моя господар,

загдето сме те гледали нехайно.

Върви, върви и придобий отново

цвета, със който мамеше очите

на стар и млад! За мен не се грижи,

аз мога да се върна и самичка.

МАРИНА

Добре, отивам. Но не ми се ще.

ДИОНИЗА

Върви, върви! От полза ще ти бъде

една разходчица поне за час.

Води я, Леонине, и спомни си

какво ти казах!

ЛЕОНИН

Помня, господарко.

ДИОНИЗА

И тъй, добра разходка, мила моя!

От бързане кръвта ни се разпалва,

така че — бавно! Трябва да се грижа

за теб, нали?

МАРИНА

Благодаря ви много.

Диониза излиза.

От запад ли е вятърът, как мислиш?

ЛЕОНИН

От югозапад.

МАРИНА

Духало от север,

когато съм се раждала.

ЛЕОНИН

Така ли?

МАРИНА

Баща ми — според дойката ми — никак

не се уплашил, даже вдъхвал смелост

в моряците със вик: „Без страх, момчета!“,

въжетата сам дърпал тъй усърдно,

че си прежулил царствените длани

и, вкопчан в мачтата, вълни изтраял

така огромни, че почти отнесли

в морето мостика.

ЛЕОНИН

Кога това?

МАРИНА

Когато съм се раждала. Вълните

и вятърът били невероятни.

Един моряк бил духнат като сламка

от въжената стълба. Някой викал:

„Кога ще спреш?“ и всички като луди

се носели по палубата в ужас

напред-назад, а боцманската свирка

и капитанските команди само

засилвали объркването…

ЛЕОНИН